/КРОСС/ Михаил Кръстев, икономически изследовател към Съвета по икономически и публични политики

 Европа категорично е едно бойно поле на великите сили в момента. Европа и в частност Украйна е поле не само на конвенционалната война, но и на икономическата такава. Първо, трябва да посочим, че все пак здравият разум все още надделява в европейските държави. Връзката с Русия по отношение на енергийните ресурси не е прекъсната напълно. Парадоксът е, че Русия не е губеща от ситуацията в момента по отношение на намалените доставки на газ. Няма нищо по-добро за един производител от това да доставя по-малко, но на по-висока цена. Така че не бива да мислим за Русия като за губеща и колко тя е обречена, както ни убеждават много анализатори. Трябва да мислим за губещия ЕС.

Икономическата политика на кабинета „Петков" категорично беше незряла. България пропусна шанса да финансира своята фискална и финансова политика чрез емитиране на нов дълг при изгодни условия в началото на миналата година. Щетата за българската хазна е много сериозна. Тя е от порядъка на стотици милиони, тъй като България се финансира сега при много по-лоши условия. И всъщност България вече не успява да се финансира дори и при тези по-неизгодни условия. Това застрашава финансовата стабилност оттук нататък.

България приема зърнена продукция от Украйна, несъобразена с изискванията на ЕС, без сертификати, с пестициди, непозволени в ЕС, докато българската продукция залежава и българските производители страдат.

Криптовалутите не се използват като глобално средство за финансиране на тероризъм, защото са най-прозрачното средство, което би могло да бъде ползвано като финансов актив за прехвърляне на стойност. Всяка една транзакция от първата в системата на биткойн до последната, осъществена в тази една секунда, в която си говорим, е видна, тя може да бъде проследена.

- Има ли българинът основания за страхове от приемането на еврото? Губим ли суверенитет, какъвто е аргументът на много публично говорещи хора?

Трябва да дефинираме какво означава суверенитет и какво е нашето желание да осъществяваме такъв суверенитет. Паричната система на България оперира в паричен съвет, в т.нар. валутен борд. Това е решение, което е взето още в края на миналия век. И причината за него е, че България не съумява да осъществява своята самостоятелна монетарна политика по начин, по който би могла да просперира и да не изпада в тежка финансова криза. Това е причината България да се откаже от своя монетарен суверенитет. В момента българският лев представлява освен национална валута и едни разписки срещу евро, тъй като той е вързан към цената на еврото и към политиките, които Европейската централна банка осъществява. Така че трябва да решим дали суверенитет означава, че искаме да си върнем контрола над монетарната политика, дали искаме да осъществяваме самостоятелна монетарна политика. Ако е така, то трябва да се появи политическа фигура и съответно организация, която да каже, че България трябва не просто да не приема еврото, а трябва да започне да осъществява тази самостоятелна монетарна политика, тоест да премахне валутния борд. Аз не виждам политик, който да има такава визия. Аз не виждам политик, който да твърди, че България трябва да бъде суверенна по отношение на своята монетарна политика.

Единственото, което виждам, е политици, които твърдят, че ако се присъединим към еврозоната, ние ще загубим възможността в бъдеще да се оттеглим от валутния борд. А това не ми дава увереност, че хората с тази теза имат дългосрочна визия за това как трябва да се развива българската финансова система и българската икономика. Тоест докато няма алтернатива на еврото, но алтернатива, която да не бъде временно решение каквото е валутния борд, аз не мога да твърдя, че имаме сериозен дебат по темата. А по отношение на страховете от преминаването към единната европейска валута, по принцип българските граждани трябва да бъдат притеснени от всяка рязка промяна, която се случва в техния живот. Това е най-рационалното, което биха могли да направят. Да не приемат безкритично нито една промяна. Дали се очаква вдигане на инфлацията? Видяхме, че инфлацията се увеличава и без да се преминава към евро. Решението за еврото е по-скоро политическо, отколкото финансово. Няма тежка икономическа и финансова логика зад него. Така че може да оставим политиците да си проведат кампанията. Няма да има историческа промяна, когато от валутен борд преминем към евро.

- Какви са предимствата на това България да приеме еврото?

Ще се спестят едни огромни такси от превалутиране на българския лев в евро, тъй като България е част от единния европейски пазар и съответно като една малка, но отворена икономика оперира най-вече с контрагенти, които използват еврото като валута. Тези превалутирания ще бъдат спестени. Също така основните лихвени проценти по кредитите ще бъдат намалени, тъй като те са традиционно по-ниски в страните от еврозоната. Друго предимство е, че за чуждестранните инвеститори членуването в един такъв по-мащабен и по-силен клуб е предимство. Едно е да правят инвестиции в държава, която оперира с единната европейска валута, съвсем друго е да инвестират в страна като нашата, със своя валута, която обаче е на едно политическо решение от това да бъде отвързана от цената на еврото.

- Не може да няма и недостатъци приемането на еврото.

България става част от политиката на Европейската централна банка. Това е и негатив, и позитив. Тъй като, от една страна, ние и сега сме вързани към тази политика, но не чак толкова много и нямаме думата. Ако бъдем част от този голям клуб, ще имаме думата. Но съответно щетите, които търпи еврозоната, ще ги търпи и България в по-голяма степен отколкото ги търпи в момента. Друг негатив е, че не можем в един момент да решим да провеждаме тази самостоятелна монетарна политика, за която говорихме. И още един негатив, който може да се посочи, е, че е възможно да се създаде ситуация за гръцкия сценарий. В момента България не може да си позволи, въпреки че се опитва да го прави през последните години, разюздана фискална политика, големи дефицити, тъй като това представлява опасност за валутния борд. Когато държавата харчи повече отколкото събира, повече отколкото получава, повече отколкото емитира дълг, това може да събори борда. Но когато сме част от еврозоната и нямаме борд, съответно политиците ще имат възможност да трупат по-голям дълг. И може лесно да се влезе в гръцкия дългов сценарий. Но това наистина зависи от поведението на политиците. Ние трябва да бъдем много по-обезпокоени от подобна възможност, трябва да внимаваме кой избираме да управлява нашите финанси отколкото да се притесняваме с каква валута се разплащаме.

- Българският лев трябва ли да се разглежда като част от такива „демодирани" знаци за държава като обособена територия, държавни органи, национална валута и пр. Национално ориентираните формации твърдят, че българският лев е последен пристан за националната ни идентичност.

 Да не дава Господ това да е последният ни пристан за идентичност. Тъй като в края на 90-те години този наш пристан беше залят от цунамито на политическите решения и от финансовата реалност. Огромна вълна заля спестяванията на българските граждани. Всички помним хиперинфлацията и това, че монетарната политика на България в онзи момент беше катастрофална. И именно това беше причината да се стигне до отказ от суверенитет, до отказ от национална валута. Това, че сме запазили името и възможността в един момент, ако решим, да осъществяваме тази монетарна политика, не значи, че на практика не сме се отказали от този суверенитет. Последният пристан отдавна е загубен. И ако искаме да си го върнем, трябва да изградим нов пристан, но не виждам някой със способност, с амбиции, с желание да го направи.

- Самоуби ли се икономически Европа, налагайки санкции на Русия, която е базов доставчик на газ, нефт, суровини?

 Европа отдавна води самоубийствена енергийна политика. И тя стартира доста преди конфликта между Русия и Украйна, това е така наречената зелена политика на нисковъглеродна икономика - лишаването от традиционните ресурси, свързани с въглищните централи, с атомната електроенергия, преминаването към техните зелени и нестабилни алтернативи. Санкциите срещу Русия вече са отчитани дори от европейските политици като неефективни, като нанасящи по-голяма вреда на ЕС отколкото на самата Русия. И това беше ясно още при тяхното налагане. За съжаление няма кой да понесе отговорност за това. Тъй като политиката на различните европейски комисии е безкритична в тази посока. Имаме споделена безотговорност. Нямаме и механизъм, по който оттук нататък да отменим тези санкции или поне да ги смекчим, защото въпросът е политически, той е геополитически, въпрос на международни партньорства, въпрос на налагане на воля от големи сили. За съжаление България също търпи щети от случващото се.

Ще посоча един пример, който не е свързан с руските санкции, но е категоричен. България приема зърнена продукция от Украйна, въпреки че украинската продукция не е съобразена с изискванията на ЕС, няма съответните сертификати, ползват се пестициди, които не са позволени в ЕС. Това превръща страната ни в доста ощетен участник в този глобален европейски пазар. Българската продукция в момента залежава, тя има по-висока себестойност на производството, тъй като се спазват европейските изисквания. Заради геополитическата ситуация и щетите, които търпи Украйна от тази агресия на Русия, ние си затваряме очите за изискванията на ЕС и съответно българските производители страдат. Подобни примери има стотици. Примерите за провежданата енергийна политика в ЕС и щетите от нея за реалната икономика са стотици. ЕС се превръща от търговски съюз, каквато беше неговата първоначална основа, в идеологически съюз. А в случая идеологията е изключително вредна за икономиката.

- Като наблюдаваме силния натиск на САЩ върху Европа да се откаже от всякакво взаимодействие с Русия, пука ли им на САЩ за европейските нужди или Европа бива възприема само като инструмент в стратегическия глобален сблъсък?

Европа категорично е едно бойно поле на великите сили в момента. Европа и в частност Украйна е поле не само на конвенционалната война, но и на икономическата такава. Първо, трябва да посочим, че все пак здравият разум все още надделява в европейските държави. Връзката с Русия по отношение на енергийните ресурси не е прекъсната напълно. Да, имаме намалени количества газ най-вече по "Северен поток" 1 и отказ да се пусне в експлоатация "Северен поток" 2. Но това не са единствените газопроводи, имаме украинския газопровод, имаме „Турски поток", по които тече руски газ. Сега купуването на руски тръбопроводен газ е ограничено, но не се знае дали това няма да се промени в бъдеще. Европа трябва да започне да действа по отношение на своята енергийна независимост. Това със сигурност няма да стане със зелените политики. Ще стане чрез наличието на собствени ресурси. Включително България трябва да започне да мисли за собствени ресурси. Ако Европа не иска да доставя газ от Русия, ако американският LNG не е в достатъчни количества, то Европа трябва да помисли за добив на собствен газ, включително шистов. Ако Европа е в недостиг на електроенергия за индустрията, то трябва да си осигури ядрени мощности, за да има достатъчно електроенергия.

- Около 22% от общото енергийно потребление на Европа е газ. За последните двайсетина години твърдите горива са намалели с около 10%, със същия процент са скочили и ВЕИ. Използването на газ расте като преходен енергиен източник за климатично неутрална икономика. Това обаче задвижи обогатяването на Русия и някои твърдят, че газовите печалби са дали на Русия възможност да укрепне, за да води война за влияние.

 Парадоксът е, че Русия не е губеща от ситуацията в момента по отношение на намалените доставки на газ. Няма нищо по-добро за един производител от това да доставя по-малко, но на по-висока цена. Така че не бива да мислим за Русия като за губеща и колко тя е обречена, както ни убеждават много анализатори. Трябва да мислим за губещия ЕС. През последните седмици много се говореше колко е паднала цената на природния газ на европейските борси, въпреки апокалиптичните прогнози за високи цени от намаляването на руския газ към Европа. Но не се прави сравнителен анализ на природния газ на световните борси. Да, газът в Европа поевтинява. Но той поевтинява в относителна стойност еднакво с цената на различните други пазари. И съответно там, например в САЩ или в Азия, цената е по-ниска отколкото в Европа. Това е причината Европа да не е конкурентоспособна на световните икономически сили, в случая САЩ и азиатските гиганти. Защото, когато ние мислим само за политика, когато мислим какви санкции да налагаме, ние не можем да бъдем конкурентоспособен икономически субект. И това се вижда от числата, няма нужда мислим в идеологически догми, норми и пр.

- Германия получи първия си плаващ терминал. Катар ще пусне най-големия си терминал през 2026 г. Дотогава в САЩ ще заработят три нови терминала за втечнен газ. Цялата тази новоизграждаща се инфраструктура за милиарди обаче ще се включи в цената на газа за Европа.

 Евтиният ресурс, на който може да разчита европейската индустрия, може да бъде осигурен само на базата на конкуренция. Ако имаме конкуренция между внос на втечнен газ през терминалите в САЩ и внос на газ от Русия по тръбопроводите, внос на газ от Норвегия, Алжир и пр., то тогава може да разчитаме на най-добрата пазарна цена. Тогава европейската индустрия ще има най-добрите условия да се развива, а ние да просперираме. Когато имаме забрана за внасянето на едно нещо, и го заместваме с друго, тоест имаме липса на конкуренция, то тогава цената ще бъде такава каквато ни я определят. Ние не можем да сме конкурентоспособни, ако нямаме конкуренция. Ако има икономическа логика терминалите да бъдат осъществени, те ще бъдат осъществени, независимо дали има конфликт в Украйна или не.

- Как ще коментирате импулсивно решение за отказ от руския газ без да сме обмислили стратегия за нов доставчик. Купувахме пак руски газ, но от посредници. Това беше представено като грандиозен успех в Давос, в Die Welt, в публичните изказвания на Кирил Петков и пр. Вие виждате ли успех?

 Когато в икономиката и енергетиката се намесят политически желания и амбиции, не можем да говорим за икономически успех. Можем да говорим за политически успех. Това би могло да бъде политически успех за кабинета „Петков". Но категорично не можем да кажем, че затрудняването на българската индустрия, вкарването й в несигурност и осигуряването на ресурс на по-висока цена е какъвто и да било успех. Това е по-скоро провал. Политиците трябва да бъдат ангажирани с облекчаването на условията, в които оперира индустрията, а не със затрудняването й. Самият факт, че говорим за арбитраж, който може да бъде загубен и България да плати неустойки по него, означава, че въпросът е спорен. Въпросът е евентуално опасен. И не е подходено достатъчно разумно към него. Защото, ако е подходено достатъчно отговорно, няма да говорим за възможност българската държава да претърпи съдебна отговорност.

- Как ще коментирате икономическата политика на ПП за шест-седем месеца управление? Авантюристи ли са, шарлатани ли са?

 Икономическата политика на кабинета „Петков" категорично беше незряла. Направи се опит България да се превърне в държава, в която фискалната стабилност не е приоритет. Държава, в която социалните плащания и увеличаването им се извършва на всяка цена, без съобразяване с икономическата реалност. Достатъчно е да кажем, че България пропусна шанса да финансира своята фискална и финансова политика чрез емитиране на нов дълг при изгодни условия в началото на миналата година. Тогава оправданието на финансовия министър Асен Василев беше, че финансовите пазари не предразполагат за такова действие, заради несигурността покрай войната в Украйна. Това категорично не беше вярно. Хърватия например успя да емитира дълг точно в този период при много по-изгодни стойности, отколкото България през есента, когато всъщност финансовото министерство реши да емитира дълг.

- Асен каза, че няколко банки го посъветвали да изчака няколко месеца.

Аз не мисля, че един финансов министър трябва да бъде съветван от когото и да било кога да емитира и то толкова голямо количество дълг. Това са несериозни оправдания. Всъщност основното оправдание беше, че пазарите били замразени заради конфликта в Украйна. Това категорично не е така. Щетата за българската хазна е много сериозна. Тя е от порядъка на стотици милиони, тъй като България се финансира при много по-лоши условия, отколкото беше възможно по-рано през годината. И всъщност България вече не успява да се финансира дори и при тези по-неизгодни условия. Това застрашава финансовата стабилност оттук нататък. Тъй като една дългосрочна социална политика зависи изцяло от това откъде ще бъдат набавени средствата, след като не могат да бъдат набавени от приходната част на бюджета. Естественият отговор на този въпрос е, че те могат да бъдат набавени или чрез дълг, или чрез вдигане на данъчната тежест върху индустрията и домакинствата. И ако българската държава не успява вече да финансира своите политики чрез емитиране на дълг, то остава другата опция - вдигането на данъчната тежест. Така че индустрията и домакинствата ще претърпят сериозния удар от финансовите политики на правителството на Кирил Петков, а сега и на служебните кабинети, които пък отказват да отменят предишните политики.

- Това лява политика ли е? Или е по-скоро популистка политика на едни хора, които минават през България без дългосрочни ангажименти какво ще се случва след тях?

Лява политика е. Това е политика, която разчита на генерирането на стойност чрез разходи и подобряване на социалния статус на големи групи от хора чрез разходи от страна на държавата. За съжаление това не е икономически издържано и може да функционира до момента, в който се намираме в положителен бизнес цикъл. Тоест докато икономиката расте и реалната индустрия успява да компенсира прищявките на политиците, успява да финансира цялото това безумие. И тези групи хора, които биват финансирани чрез социални политики, получават своите пари. Когато обаче бизнес цикълът се обърне, в каквато ситуация се намира България в момента, с нисък икономически растеж, с дефицити, с висока инфлация, то тогава тези политики са не просто безсмислени, но те са изключително вредни. Тъй като не носят необходимото подобряване на живота на хората, към които са насочени. А в същото време влошават много силно финансовото състояние на държавата и предизвикват истински финансови сътресения, а понякога и по-лошо. Левите политики дори в положителен икономически цикъл, когато могат да бъдат осъществявани без плащане на голяма цена, не бих могъл да ги нарека полезни. Те отново са вредни, но просто можем да си ги позволим.

- ПП казваха, че България има много малък дълг и че може да си позволим да имаме по-голяма задлъжнялост.

 Вижте, никой не може да спори с числата, никой не може да спори с реалната икономика. България в момента не може да се финансира и да набира нов дълг при добри условия. Това означава, че ние сега можем да трупаме дълг, който толкова блазни политиците, че бил нисък, но практически няма да осъществяваме политиките, които те искат, тъй като се финансираме при много лоши условия. Достатъчно е да кажем, че дълговете имат падежи. През тази година също имаме падеж на стар дълг. Тоест България дори да започне да емитира нов и нов дълг, самите пазари не позволяват това да бъде ефективна финансова политика. Самите пазари не позволяват политиците да харчат комфортно направените пари и така да извършват социалните политики, които са си набелязали.

- На фона на конфликта консерватизъм/либерална, всепозволеност и свобода в избора на идентичности Вие от коя страна сте?

 От страната на реалистите. По-скоро мога да се приобщя към страната на консерваторите. Този сблъсък никога не си е отивал, независимо как го наричаме през годините. Сблъсъкът между либерали и консерватори е основополагащ за политическия сблъсък от гледна точка на това, че консерватизмът представлява естествената защита, лична или обществена, или народопсихологична към резките промени, които биха могли да нанесат големи щети на обществото. Резките промени трябва да бъдат осъществявани много внимателно. Трябва да бъдат осъществявани с малки стъпки, когато са необходими. Все пак не става дума да живеем в някакъв застой. Промените са нещо, което трябва да се случва, но те трябва да бъдат добре оценявани като рискове, като ползи, като негативи, изобщо като ефекти и едва тогава да се пристъпва към тях. За съжаление през последните години, а и като цяло в България ние разчитаме на резки промени. Живеем в една перманентна революция. И се надяваме тази революция да промени нашия живот, устоите му, икономическите реалности при това в една абсолютна степен, от днес за утре. Това не е положително и не носи добри последствия за българското общество.

- Има ли партия у нас, която изразява Вашите консервативни възгледи?

 Не. Няма партия, която да отразява моите възгледи нито на ниво сблъсък между либерално и консервативно (като обществени процеси), нито на икономическо ниво. Нека да погледнем парламента. Имаме партии, които са абсолютно еднакви по отношение на своите възгледи, по отношение на икономическите си политики, по отношение на това как трябва да се развива обществото. Има и едно изключение. На което по обективна причина също не бих могъл да симпатизирам. То е ляво в икономическата си програма, но е крайно в някои свои други позиции, което противоречи на консервативния подход. „Възраждане" имам предвид. Те са естествени подръжници на част от идеите, които и аз изповядвам, но за сметка на това са радикални в друг аспект.

- БСП ги поставяте в общия кюп на партиите с еднакви възгледи.

 Категорично.

- А какво им става на десните партии у нас? Защо са толкова недемократично, остро настроени към всичко друго, което не са те самите?

 Първо, искам да кажа, че от икономическа гледна точка няма десни партии в България. От гледна точка на сблъсъка либерално/консервативно по-скоро имаме предимно либерални партии. Имаме такива, които биха могли да привлекат по-консервативен вот, в случая там са и ГЕРБ, там са и БСП. Но те до такава степен искат да са част от либералния блок и мимикрират към него, че трудно мога да кажа, че имаме наистина консервативни партии. Какво им става на тези партии, които определят сами себе си като десни? Ще кажа, че като всеки един субект, който се самоопределя като нещо, което не е, те действат по начин, който не съответства на това определение. Когато говорим за десни партии в икономически смисъл, те трябва да спазват строга финансова, фискална политика, трябва да спазват политика на ненамеса на държавата в икономиката, трябва да спазват политика на ниска данъчна тежест, която да облагодетелства бизнеса, трябва да спазват политика, която да стимулира предприемачеството и индустрията. Такива партии в България няма. Ние виждаме партии, които се опитват да балансират между синдикати и работодатели, които не успяват да въведат ефективно законодателство, което да намалява данъчната и административната тежест, ставаме свидетели на изказвания как бизнесът трябва да плати цената на едно или друго. Погледнете какви са естествените партньорства, които се търсят за съставяне на нова управленска коалиция. Те са насочени към формиране именно на либерално коалиционно мнозинство. Никой не подхожда по консервативна линия, никой не посочва на едно място партиите, които са привлекли консервативния вот. Тъкмо напротив.

- Специално за коалициите явно партиите действат ситуационно и с други мотиви, а не според принципите, които Вие изброявате.

 Ами да, аз затова казвам, че няма точно такива консервативни партии. Защото, ако те се определят идеологически като твърдо либерални или твърдо консервативни, няма да им е толкова удобно да си партнират помежду си. В случая става дума за либерални партии или за партии, които не са либерални, но се опитват да бъдат, като ГЕРБ например. Ако ГЕРБ бяха наистина консервативна партия, те не биха могли да си представят коалиция с партии, които са техен идеологически противовес. Самият факт, че ГЕРБ си представят коалиция с тези свои либерални противници, с които би трябвало да имат категорични различия по управлението на държавата, означава че ГЕРБ не са категорично консервативна партия.

- Някакви хора считат, че програма на партия може да бъде махането на главния прокурор Гешев. Мислите ли, че подмяната на Гешев ще гарантира на държавата ни стабилност, правов ред, сила и пр.

 Аз не мисля, че силата на българската държава зависи от това кой е главен прокурор и как оперира прокуратурата. Наистина прекалено внимание се дава на този аспект от българския обществен живот за сметка на много други проблеми. Българската държава може да бъде силна и независима, ако има силна и независима икономика с добавена стойност. Българската държава може да е силна и независима, ако има политически елит, който дългосрочно с визия, с доктрина следва своите национални приоритети. Не просто в рамките на един политически мандат, а в рамките на десетилетия. Българската държава може да бъде независима, ако проучва и разработва свои енергийни източници и създава мощности за енергийна независимост. Тогава българската държава може да бъде силна. Българската държава не може да разчита на това, че промени в което и да е законодателство, независимо дали става дума за Наказателен кодекс, НПК, механизмите, по които може да бъде разследван един или друг човек на позиция главен прокурор или висш съдия, или друго върховно лице, премиер или президент, или председател на Народно събрание... ще решат всички останали несъвършенства. Това са подробности, които допринасят за това една система да оперира по-гладко. Но те не могат да бъдат източник на сила и независимост. Аз не мисля, че няма проблем с корупцията в България. Но корупцията в България трябва да бъде преодоляна чрез създаването на все по-благоприятна пазарна обстановка, която да стимулира конкуренцията и тези процеси от само себе си да бъдат изтиквани от обществения ни живот. Колкото до личността на главния прокурор, съвсем ясно е, че той няма да бъде заобичан от досегашните му противници, няма да бъде намразен от досегашните го подкрепящи. Просто този мандат в един момент ще изтече. Въпросът е, когато дойде неговият заместник, да не фокусира чак толкова много вниманието на политическия, на медийния, на обществения дебат. Тъй като има много по-важни въпроси за България от това кой е главен прокурор. Главният прокурор просто трябва да бъде един умел администратор, който да ръководи държавното обвинение.

- Не Ви ли се струва, че Радев, който вдигна юмрук срещу корупцията, някак неусетно потъва в действия под натиска на няколко заинтересовани лица, които са си поделили държавата?

 Нямам наблюдения, но е възможно да се появяват някакви дефицити на служебното управление. България е парламентарна република. България трябва да се управлява от парламентарно мнозинство, което да излъчи изпълнителна власт. Когато България вече две години се управлява от служебни кабинети с изключение на малък период, в който безславно управляваше кабинетът „Петков", нормално е да виждаме дефицити. И всяко едно назначение може да търпи критики и съмнения. Не изключвам възможността част от тези назначения да не са добри. Самият президент се отрече от своите предходни назначения в лицето на Кирил Петков и Асен Василев. След като той си признава собствените грешки, очевидно грешки се допускат. И то сериозни грешки. Тук въпросът е, че когато политиците се превърнат в единствените важни фигури в една държава, това означава, че сме загубили връзка с реалността. Една държава оперира благодарение на своята икономика, на своите предприемачи, на средата, която се създава, за да функционират те. В България малкият и средният бизнес са абсолютният гръбнак на българската икономика, който генерира огромна част от БВП. И когато ние забравим, че това са хората, които поддържат държавата, а политиците са избрани само за да създават благоприятна среда именно за тези хора, за да могат те да генерират стойност и тази стойност да се преразпределя към останалите социални групи, означава, че ние сме загубили връзка с реалността. Разбирате ли, политическият процес не трябва да е толкова видим, така че хората да бъдат всмукани от него и тяхното внимание да бъде ангажирано от политическото стълкновение като от някакво риалити шоу. Политиката трябва да се извършва на заден план.

- Прокуратурата твърди, че Nexo е работила като ОПГ. Повдигнати са обвинения за пране на пари, данъчни престъпления, връзки със структури финансиращи тероризъм и организирана престъпност. Какво мислите?

Не мога да коментирам правния казус, най-малкото защото не съм юрист. Работата на държавното обвинение е да повдига такова, да го внася в съда, съответно съдебната институция да преценява дали има основания или не. Но аз мога да внеса яснота как функционират като цяло криптовалутите и платформите за криптовалути. Финансиране на терористична дейност е много трудно да се случи точно с криптовалута. Защото самата система на криптовалутите и на биткойн като най-голямата криптовалута предполага абсолютна публичност. От първия изкопан блок в системата, който съдържа тези биткойни, до последния всичко се записва като в един дигитален тефтер. И в този тефтер може да надникне всеки един човек с достъп до интернет. Има търсачки, които са абсолютно безплатни, в които може да въвеждаме различни адреси и дори различни транзакции и съответно да виждаме този публичен и свободен за достъп портфейл. Това е причината криптовалутите да бъдат много неподходящи за финансиране на тероризъм. Следата остава и тя остава вечно, и никой не може да я изтрие. Това е и причината една от транзакциите, която беше посочена от прокуратурата, да бъде атакувана като невалиден аргумент. Видно е от свободните за достъп регистри, че тази транзакция е осъществена преди адресът да влезе в списъка на санкционираните от израелските власти. Това много трудно може да бъде оборено, тъй като няма как да бъде манипулиран този дигитален тефтер, от който са видни транзакциите. Транзакцията или се е осъществила или не, тя има точна дата, точна стойност, точна такса дори, която е заплатена за тази транзакция. Затова криптовалутите не се използват като глобално средство за финансиране на тероризъм. Защото са най-прозрачното средство, което би могло да бъде ползвано като финансов актив за прехвърляне на стойност. Всяка една транзакция от първата в системата на биткойн до последната, осъществена в тази една секунда, в която си говорим, е видна, тя може да бъде проследена. Повярвайте ми, всички големи международни служби, които се борят с тероризма, следят тези транзакции в реално време.

- Какъв е проблемът с регулациите?

 Технологията на криптовалутите е революционна. Блокчейн технологията се използва вече и в много други сфери, включително в банковата индустрия, в големи финансови институции, включително в Европейската централна банка и други централни банки. Регулациите са спорни в различните държави. Както при всяка една нова технология, регулациите следват технологията. Биткойн е създаден 2008 г. Първите борси за криптовалути идват няколко години по-късно. Но едва през 2014 г. започва големият процес по регулиране на дейността на тези борси и дейността с криптовалутите. Това започва с т.нар. BitLicense, който е създаден в Ню Йорк. Неговият създател, който е част от регулаторите, напуска публичната си длъжност и започва да съветва компаниите как да се регистрират за този BitLicense. И тогава имаше проблем с различните компании, които оперират в САЩ, по отношение на регулациите. Този процес не е спирал през годините. Съответно една част от компаниите, които оперират в криптопространството, решават да не използват американския пазар. Най-голямата борса за криптовалути в САЩ Coinbase не просто оперира на американския пазар, но тя е и листвана на Нюйоркската фондова борса. Между другото тази борса също имаше проблем със Securities and Exchange Commission, комисията по ценни книжа, и наскоро плати глоба от 100 млн. долара, защото постигна споразумение подобно на това, което постигна и компанията, която е разследвана в България. Тоест тези процеси си вървят и не трябва да се впечатляваме чак толкова от тях. Това, което трябва да се направи като разлика, е, когато има криминална активност подобна на фалиралата борса FTX, където вече има повдигнати обвинения срещу нейния собственик Сам Банкман и съответно ще има криминален съдебен процес за извършени престъпления. Трябва да правим разлика между административни нарушения, каквито имат Coinbase и Nexo, и криминална активност. Това са две различни неща. Не бива да определяме криптоиндустрията като нещо, свързано предимно с криминални дейности.

- Антони Тренчев обяви в ефир, че Nexo ще смаже българската прокуратура и че тя не знае с кой се е захванала? Как Ви изглежда подобно поведение, разследван да заплашва публично прокуратурата?

Казусът се превърна в политически. Има намесване на политически лица в говоренето. А това е много вредно. Когато има опасения за престъпление, това трябва да се разследва, да бъде внесено като обвинение и да разчитаме на съдебната система. В случая се премина в друг дебат, в политически диспут кой кого ще смаже, в това кой какъв интелектуален потенциал има, в това какви са доказателствата, които трябва да се представят, в това кои са службите, които участват в това разследване. Не трябва да подминаваме и факта, че Eurojust не са част от това разследване. Аз съм на мнение, че криптоиндустрията трябва да бъде разграничена от скандали. Не бива една акция на прокуратура, ДАНС или на която и да е институция и служба да става политическа дъвка и опит за очерняне на цяла една индустрия или финансова технология.

- Може би подобно поведение на Тренчев в ефир е свързано с финансовите предимства, които този човек има?

Аз останах с впечатление, че българското общество трябва да бъде шашнато от някакви милиарди, които бяха споменати около Nexo. Това е толкова миниатюрна част от криптоиндустрията. Най-големите борси за криптовалути, каквато платформата Nexo изобщо не е, генерират транзакции в обеми на десетки милиарди само в рамките на един ден. А тук говорим за пет години. Не е добре тези числа да се използват като внушение, че едни милиарди се въртят, значи това е нещо лошо. Напротив, когато говорим за обем на търговия, тя може да достигне и трилиони без това да означава, че едни трилиони са влезли в дадена борса или платформа и са излезли от там. Ето примерно Nexo казват, че имат пет милиона клиента. Тези пет милиона, ако депозират в платформата им по хиляда долара, това би означавало едни пет милиарда долара. Ако тези пет милиарда долара в рамките на пет години бъдат вкарани и изкарани двайсет пъти, това изглежда като сто милиарда долара. Обаче финансовите пазари не функционират така и обемът на търговията не може да бъде изчисляван по този начин. Когато кажеш на българския зрител, че една компания има обеми на транзакции колкото БВП на България, това му звучи шокиращо. Цялата криптоиндустрия има обем на търговия многократно повече от БВП на САЩ. Това не означава, че икономиката на САЩ е по-малка отколкото са криптовалутите. Не може да има такава сравнимост, затова трябва да се подхожда сериозно в публичното говорене по тези теми.

Автор за "Гласове": Калина Андролова