/КРОСС/ След седеммесечни „родилни" мъки и десетки публикации в медиите, най-сетне на 23 февруари на сайта на Министерство на културата се появи обява за „допуснати до конкурс кандидати" за „заемане на длъжността „директор" на НУКК" (Италиански лицей). Допуснатите кандидати са трима и те ще бъдат „уведомени допълнително за датата и часа на провеждане на конкурса". Дано последното да не се окаже поредният кьорфишек и „датата и часът" да бъдат насрочени за следващия юбилей на несменяемата и.д. директор Величка Велянова,
90-годишния...
Все пак, обзети от панически страх, Велянова и нейните приближени от Политбюро - Спас Панчев-Лакомото, Росен Томов и Стилиян Тютюнджиев се събраха на извънредно заседание в директорския кабинет и набелязаха спешни мерки за спасяване на статуквото, тоест на кожите, предвид предстоящите данъчни проверки.
Взети бяха следните решения:
1. Да се направи всичко възможно - доноси, подписки, обжалване и т.н., за поредното бламиране на конкурса.
2. Ако все пак Найден Тодоров и ръководството на Министерство на културата проявят мъжество и спазят закона, да се активират задкулисни механизми и в стола на Велянова да бъде наместен Иван Капурдов, един от тримата допуснати до конкурса кандидати. Същият е положил клетва пред Политбюро и е поел сакралния ангажимент да замете всички закононарушения и далавери, извършени по време на 36 годишното безоблачно господаруване на Величка.
сн. Иван Капурдов
„Долу Велянова, да живее Капурдов" - този възглас вече репетират „заговорниците", разчитайки на сериозно лоби в Министерство на културата:
- Скандално известният Петър Матев, и.д. директор на (П)СИХО и член на Обществения съвет на НУКК.
/Оказва се, че „изпълняващ длъжността" е практически вечна длъжност в България - със същия статут Величка Велянова и синът й Пламен Венциславов Пейков, в противоречие на всички морални и трудово-правни норми, десетилетия наред се излежават в директорски кресла на Министерство на културата/.
- Друг небезизвестен лобист, ангажиран с „каузата" на „заговорниците", е Борис Данаилов - шеф на кабинета на министъра на културата, преподавател в НУКК и приближен на Велянова, и... агент на ДС.
Дали и този път, след седем-осем месечни „родилни" мъки, „планината ще роди мишка", или все пак здравият разум ще надделее и Лицеят ще си възвърне позицията на едно от най-елитните и предпочитани български, а защо не и европейски учебни заведения? Такава е била концепцията при създаването на НУКК през далечната 1976-та година и въпреки политическите флуктуации по време на прехода, тя все пак би могла да бъде реализирана...
Автор: Лидия Апостолова