/КРОСС/ В Университетът за национално и световно стопанство се проведе кръглата маса: „СЕДМИ ФОРУМ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА ИНДУСТРИЯ - ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВ АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО". Форумът се организира от Университетът за национално и световно стопанство - Център за медийни изследвания и аудиовизуална политика и Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов" в партньорство с Изпълнителна агенция „Национален филмов център", Българска национална филмотека, Съюз на българските филмови дейци, Асоциация на филмовите продуценти, Сдружение на филмовите и телевизионните режисьори, Филмаутор, Българска асоциация на кинорежисьорите, Асоциация на българските оператори, Академика 21, Българска асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристи, Асоциация на българските филмови продуценти, Българска асоциация на независимите художници и аниматори - Пройко Пройков, Асоциация на българските анимационни продуценти, Асоциация на българските киносалони, Асоциация на филмовите и телевизионни продуценти и Обсерватория по икономика на културата.

Основните теми на дискусия бяха:

Икономически принос на филмовата индустрия за периода 2008-2021 г., съвместно изследване на Обсерватория по икономика на културата и Столична община;
Финансиране на филмовата индустрия за периода 2005-2022 г.

Публичните финанси за филмовата индустрия за 2023 г. и Средносрочната бюджетна прогноза 2023-2025 г.
Национално представително социологическо изследване за посещението на кино, проведено от Маркет линкс и Фабриката за идеи, чието първо представяне - в частта за кино - се състоя на форума.

Обобщените данни за периода 2008-2021 г. във филмовата индустрия представи гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерваторията по икономика на културата и зам.-директор на Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика, УНСС. Анализирани са основни показатели за икономическата значимост на филмовата индустрия - добавена стойност по факторни разходи, заети, наети, оборот, брой предприятия, преки чуждестранни инвестиции и средно брутно възнаграждение. Прирастът на филмовата индустрия по следните индикатори доказва устойчивото развитие на индустрията:
- Брой организации - прираст от 150.9 %
- Оборот - прираст от 164.8%
- Заети - прираст от 135.9%
- Добавена стойност - прираст от 129.8%
- Преки чуждестранни инвестиции - спад с -306.0%

Въпреки въздействието на Ковид кризата през 2020-2021 г., наблюдаваните индикатори за периода 2008-2021 г. показват устойчива положителна динамика на нарастване, с изключение на преките чуждестранни инвестиции, които бележат отрицателен темп на нарастване и забавянето на динамиката при подпазара на производство на филми, поради неусвояването на публичните финанси по Закона за филмовата индустрия.

Данните за организациите във филмовата индустрия в София за периода 2008-2021 г. показват близо два пъти и половина увеличение - от 460 през 2008 г. на 1154 през 2021 г. Най- голямото увеличение на броя на организациите се наблюдава в Технически дейности, свързани с производство на филми (постпродукция) и ефект на преливане от телевизионния към филмовия пазар.

Данните за добавената стойност по факторни разходи във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показват повече от три пъти увеличение - от 45.8 млн. лв. през 2008 г. на 152.1 2021 г., а в първата година на Ковид кризата има спад до 107.1 млн. лв. Най-голяма добавена стойност се наблюдава отново в подпазара - Технически дейности, свързани с производство на филми и телевизионни предавания (постпродукция).

Данните за преките чуждестранни инвестиции във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показват рязък спад и отлив - от 15. 6 млн. евро през 2008 г. на - 4.7 млн. евро през 2021 г. Преките чуждестранни инвестиции са концентрирани на 100% в София.

Анализа на данните за заетостта във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показва близо над два пъти и половина увеличение - от 1814 през 2008 г. на 4280 заети през 2021 г. Най-големият брой заети се наблюдава в Технически дейности, свързани с производство на филми и телевизионни предавания (постпродукция).

Представен бе и финансов анализ на българската филмова индустрия за периода 2005-2022 г., в който акцент бе изпълнението на чл.17 от Закона за филмовата индустрия, който регламентира държавната субсидия за създаване на филми, разпространение и показ. От представените изчисления за периода 2005-2021 г. ясно се вижда неизпълнението на чл. 17 или 98 486 697 лв. са пропуснатите ползи за българското кино за периода.