/КРОСС/ В никакъв случай не може да се каже, че България е бедна страна, но неправилно се преразпределя публичният ресурс. Данъците, които държавата събира всяка година от 2019 г. насам са с между 4,5 и 5 милиарда лева повече от предходната година. Но никой не обръща внимание на това как се разпределят тези парите. Тази година те ще бъдат 67 милиарда лева, в сравнение с миналата година, когато са били 62 милиарда. За съжаление сме свидетели как от началото на КОВИД-пандемията публичните финанси, нашите пари, се харчат хаотично.

Това каза финансистът Пламен Милев по време на среща с обществеността в Монтана на представителите на Стратегическия институт за национални политики и идеи Калоян Паргов, проф.Иван Данов, Валентин Николов, Чавдар Минчев и Димитър Пенков.

Милев посочи, че в последните години се говори се за „най-социалните бюджети", но от 2015 г. до момента средствата за най-нуждаещите се са се увеличили с 10%.

„Средствата за социално подпомагане са едва 7 милиона лева - това са парите, с които Министерството на труда и социалната политика разполага годишно. Част от тези средства са предназначени включително за здравно неосигурените при оказване на спешна медицинска помощ. Тези средства не са увеличавани от 2015 г.", обясни финансистът.

По думите му на практика социалните реформи са довели единствено до увеличаване на неравенството.

„Една голяма част от пенсионерите усетиха наистина увеличението на пенсиите. Но с вдигането на минималната пенсия се срина доверието в пенсионната система", заяви Пламен Милев и допълни, че е основна грешка двете понятия - пенсии и социално подпомагане, да се бъркат. Пенсията е право на всеки, който е работил, а социалната помощ е нещо съвсем различно.

Според него енергийните помощи за бизнеса, възлизащи на близо 1 милиард лева и намаленият ДДС за ресторантьори в размер на 200 милиона не са довели до нужния ефект.

„Ние от СИНПИ предлагаме коренно различен модел на преразпределение и фискална политика, свързана въвеждане на прогресивното подоходно облагане и увеличаване на данъчните преференции за тези, които произвеждат и създават добавена стойност. По този начин данъкът за един може да е 20%, но за този, който произвежда, да е 5%", разясни идеята Милев и изтъкна, че това са реални мерки за стимулиране на икономиката.

Проф. арх. Иван Данов и Валентин Николов обясниха, че в Института, изхождайки от задачата, която са си поставили - решаване на демографската криза, са обърнали внимание на инфраструктурата като изключително важен елемент. Това са транспортът, пътищата и железопътната мрежа.

„След анализ стигнахме до извода, че България развива инфраструктурата си хоризонтално, от изток на запад - свързва София с Черно море. А изключително важни са осите от юг на север. Да могат да се използват пристанищата в Солун и Александруполис и съответно да се свържат през Северна България и тунела под Петрохан с пристанищата в Лом и във Видин. Това е пътят стоките от Азия да минават през Северна България, през Лом евентуално по воден път или през Румъния към северната част на Европа. Това е изключително важен коридор", счита проф. Данов.

Според него направят ли се тези пътища, първото нещо, което ще възникне, са логистични центрове, които ще бъдат както на територията на Гърция, така и на територията на България.

„След всеки такъв логистичен център започва да се развива индустрия, започват да се създават работни места за хората, които живеят в тези райони. По този начин смятаме, че ще се спомогне за преодоляване на демографската криза. Демографията не е само раждаемост, това е препитание на хората, това е здравеопазване, образование и бъдеще на децата, което е изключително важно", убеден е Иван Данов.

Калоян Паргов коментира още един важен за региона сектор - селското стопанство, като обясни, че той е непосредствено свързан и би стимулирал развитието и на други сектори.

„Не трябва да гледаме на земята като на капитал, а като на ресурс. Освен първичната продукция, следват двоични и третични преработки. Това води до развитие на хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето и други", изтъкна Паргов.

Той каза, че селското стопанство е интердисциплинарен сектор, който при добра и правилна стратегия и инвестиции от страна на държавата и частни субекти, може да създаде мултипликационен ефект върху икономиката.

Чавдар Минчев заяви, че ако в България не бъдат организирани така икономически възможности, инфраструктура и икономика, всичко, което трябва да бъде направено в нашия регион, ще мине през Северна Македония и Сърбия към Европа, а ние ще останем с „пръст в уста".

„Затова, ако тези идеи, които обсъдихме за тунела под Петрохан, за пристанището в Лом, за възможностите за развитието на селското стопанство, не ги реализираме, просто не си заслужава всички приказки, които изприказвахме днес", обърна се Минчев към хората от Монтана.

„Ние знаем, че вие сте заинтересовани от реализирането на тези проекти. И ние сме заинтересовани от това. Значи, може би, този път ще успеем, използвайки силата на гражданското общество, което всички ние представляваме, да ги развием. И това е идеята, която носи със себе си СИНПИ като стратегически институт - даване на нов подтик за развитието на важни проекти", каза в заключение Чавдар Минчев.