/КРОСС/ Ивет Горанова влиза в залата по карате във втори клас, а на 21 вече има олимпийско злато от Игрите в Токио. Година по-късно се сбъдва още една мечта - Ивет винаги е мечтала да стане полицай, а днес е инструктор по бойни изкуства в академията на МВР.

„Последните няколко години все съм или на лагер, или на състезание. Почти забравям, че е Великден или друг празник. Трябват и лишения, за да стигнем до успехите. Не съжалявам за това”, сподели олимпийската шампионка в студиото на „На Фокус”.

Тя разказа за любовта си към бойните изкуства. „Не съм знаела, че точно това искам. Стана малко случайно. В моя роден град Долна Митрополия отвориха група по карате, а като дете се записвах на всичко. Исках да пробвам и карате. Една приятелка тренираше и показваше на мен и сестра ми различни хватки”.

Ивет Горанова си спомня и първи си медал. „Беше през 2010 година в Кнежа. Беше обикновен турнир, но когато спечелих златния медал се чувствах като богиня. Бях много горда. Два месеца по-късно станах и национална шампионка. Това за мен вече беше голям успех. Всеки един медал ме караше да давам все повече и повече от себе си”.