/КРОСС/ Близо 900 са обажданията за първите четири месеца на 2023 г. към националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие.

„Има случаи, които предизвикват в мене гняв, има случаи, които предизвикват съжаление. Понякога няма как да помогнеш и трябва да се примириш с това", каза Мериам Кирилова, консултант.

„Това, което главно работим тук е връщане на доверието в обществото и връщане на желанието за безопасен, независим живот", каза Георги, консултант.

„Да се опитат да намерят ресурса вътре в себе си или в околните, защото понякога те забравят този ресурс. В някаква тежка ситуация на насилие те наистина забравят към кого да се обърнат", каза Милица, консултант.

Ежедневен режим на помощ за последните 25 години. Национална гореща телефонна линия за пострадали от насилие на Фондация „Анимус" е една от първите спирки на доверие, където нуждаещите се от помощ могат да бъдат разбрани. Когато звънът приключи насреща са десетките доброволци, които изслушват разказите за болка.

„Условие за това един човек да стане консултант е да има много голяма мотивация, да припознава каузата на фондацията, да желае да помага и въобще вътрешно да приема това, като своя собствена мисия. Идват хора много мотивирани и в последствие могат да проверят до колко могат да дават от себе си", каза Ралица Станкова, координатор.

Емоционална е и причината за 23 годишната Мериам. От месец и половина чрез ролеви тя преминава интензивно обучение, и е част от консултантската мрежа.

„На физическо насилие никога не съм била жертва, била съм на психическо, никога няма да забравя, когато аз се консултирах с юрист, неговият отговор беше - съжалявам законът не позволява ти да бъдеш защитена, защото не съжителстваш с този човек. Това те удря и те забива под земята, просто ти няма какво да направиш, бий се или бягай. Определено това ме подтикна със сигурност", каза тя.

„На първо място това е това да разберат, че не са сами, тоест има някого на когото в действителност му пука за това какво се случва с тях, защото много често, те ходейки по различни институции, те удрят на камък и губят надежда. Първо се съветват хората да отидат при приятел, при роднина, защото само по себе си това да си в кризисен център е стресиращо събитие. На тази линия доста често има юрист, които застава и дава правни съвети, защото има много случаи, в които се търсят просто правата и не знаем докъде могат да действат. Винаги има начин и винаги тук има човек, който е готов да ги изслуша, да им помогне, да ги подкрепи и да им предостави чувството на това, че не са сами", добави Мериам Кирилова.

За Милица има ясно очертана тенденция, когато става въпрос за домашно насилие.

„Най-често на линията се обаждат жени, пострадали от физическо насилие, друга тенденция, която забелязвам е, че доста често е намесена зависимост от страна на насилника, тоест има проблеми с алкохола, проблеми с наркотиците или нещо друго", каза тя.

Студентът по психология Георги пък констатира с изненада, зачестяването на обажданията от страна на мъжете.

„Например на мен ми се случи веднъж да се обади мъж, който съпругата му беше издала ограничителна заповед. Той беше получил информация от полицията и той съответно се чудеше как ще му се отрази това, дали ще има някакъв ефект за него, и си задаваше въпросите дали той не е провокирал това, при определена ситуация. Това например беше един разговор, който мина през различни емоции, който мина през различни чувства, но в последствие от един инструментално започнал разговор - какво да правя сега с тази мярка, която ми е наложена, се превърна в разговор по отношение на това, какво аз мога да направя, за да бъде за мен различно", разказа той.

„Понякога един разговор е достатъчен, защото обаяждащият се, го е мислил, търсил е други варианти, но понякога не е. Но първата крачка е направена, с това да сподели човек неща, които често пъти не споделя нито с приятели, нито с близки и никой не знае какво притежава", добави Ралица Станкова.

бТВ, „Тази събота"