/КРОСС/ Най-голямото българско съкровище - Вълчитрънското, ще гостува в залата на Археологическия музей в Пловдив до 18 ноември. Изложбата „Власт и сила" ще бъде открита на 25 юли. В нея са предвидени за първи път и серия беседи на английски за чуждестранните туристи и чужденците, които са приели Пловдив за свой дом.

Вълчитрънското съкровище е смайващо, тежи 12,450 кг, изработено е от 23-каратово злато, добито по българските земи, и е най-голямото съкровище в Европа от късната бронзова епоха. То дойде за първи път под тепетата през 2019 г., съобщава "Марица".

В мрачния 28 декември 1924 година в лозята до плевенското село Вълчитрън се разиграва една археологическа драма. Братя Цветанови са хванали лопатите в лозето си с помощта на десетина ратаи. Те работят наравно с работниците си и в един момент от съвсем плитко - по-малко от педя от земята, едната лопата удря друг метал!
Цветанови бързо разкопават мястото и попадат на 13 потъмнели и покрити със спечена пръст съдове. Решават, че това е пиринч. „Около съдовете няма запазени остатъци от текстил, с който да са били обвити. Такива нещо рядко се откриват по нашите климатични условия", обяснява уредникът в Археологическия музей Екатерина Илиева.

Братята натоварват на каруцата откритието си и вкъщи решават, че най-големият съд, леко потъмнял „пиринч", който тежи 4,395 кг, може да се използва за нещо полезно - да сипват в него помията за прасето си. След няколко дни от търкането на четинясалата свинска зурла в ръба на съда, той изведнъж блесва като чисто злато! Едва тогава Цветанови за първи път допускат, че това може би не е пиринч, а злато.

По това време все още не съществува изградена сред българите култура, че древните предмети имат културна стойност и трябва да се предават на държавата. Според действащия тогава закон, половината от стойността на находката се заплаща на откривателите.

„За това, че братята така и не предават съкровището в началото, можем да допуснем, че не са знаели как стои законово този въпрос. Или са сметнали, че голямото тегло на съдовете - над 12 килограма, е повече от паричната награда, която ще вземат", добавя Екатерина Илиева.

Когато осъзнават, че съдовете са златни, те започват да режат парчета от златото и да го използват. Рязани са части от петте малки похлупаци. Използвали са вероятно лозарска ножица или такава за рязане на тел. Сега три от петте малки похлупака са сериозно увредени.

Един зъболекар в Плевенско съобщава на властите за съкровището. По това време все още масово хората си правят златни зъби. „Той забелязва, че определени лица разполагат със значително количество злато, и подава сигнал към властите. Така научаваме за това съкровище. Нямаме представа дали съдовете са били повече", обяснява г-жа Илиева.

Вълчитрънското съкровище е второто най-старо злато, намерено по нашите земи след това от Варненския некропол - от 15. век пр. н. е. Изработено е в късната бронзова епоха. Специалният анализ показва, че златото, използвано в него, е добито по нашите земи, а не идва от Трансилвания или Мала Азия. Това се доказва от спектралния анализ, който показва специфично наличие на калай, което се среща само в златните находища между Дунава и Егейско море.

Съдове от такова злато са откривани в България, Източна Румъния и в района на Одеса.

Мистерия е предназначението на считаните за похлупаци съдове. В тях има апликации от сребро, от долната им част - много сложна структура, чието предназначение е загадка за учените. „Предполага се, че може да са били нещо като цимбали, с които се издава звук", казва Илиева. Тези ритуални звуци са били свързани с култа към божественото дете Загреус в Тракия.

Теорията обаче вече е отхвърлена от науката заради специфичен златен ринг в края на съдовете, който би попречил те да се използват за издаването на звук. Вероятно са били похлупаци на други керамични, богато украсени съдове.

Най-непонятното нещо от Вълчитрънското съкровище е т. нар. триделен съд. Трите му златни части са свързани с тръбички. Дръжката отзад е от сребро и по-скоро прилича на част от машина, отколкото от ритуален съд. За какво е използвана тази „златна троица", науката няма обяснение. „Вероятно такива съдове са използвани за консумиране на вино и напитки, които имат и ритуална стойност", предполага Екатерина Илиева.