/КРОСС/ Да плащаш средномесечна заплата от 2649 лв. на над две хиляди души в пет общини, а в едната това да се отнася за близо четвърт от работещите и за 18 на сто в другата, и ефектът от това да го няма на радара на държавната статистика!? Възможно е и се случва с компанията "Елаците-Мед" и в общините Мирково и Етрополе.

Парадоксът е засечен от експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов и Петър Ганев, които представиха пред журналисти анализите си за отражението на добивната компания върху икономическия профил на общините, откъдето идват на работа хората в рудника за добив на мед и в обогатителната фабрика. Най-много са заетите от Етрополе, следвани от Златица, Пирдоп, малката Мирково, Челопеч, Чавдар, Антон и дори София – градът и областта.

Половината работа на дружеството е в рудника, който е в Етрополе, но регистрацията му е в Мирково, където рудата се превръща в меден концентрат. Тоест всички над 2 хиляди души, според статистиката се водят, че работят там, обясни Ганев. Така в Мирково се оказва, че предприятието формира над 85 на сто от заплатите и при това положение Националният статистически институт не може да разкрива данните за заплатите. И тъй като административно и чиновнически се оказва, че никой от Етрополе не получава заплата от "Елаците-Мед", така анализите изобщо не отчитат приноса на дружеството към местната икономика и средната месечна заплата там излиза, че е 1230 лв. през 2022 г., сочат данните на Националния статистически институт, използвани от ИПИ за изготвянето на техните профили на общините.

Затова институтът прави отделни анализи за ефекта на "Елаците-Мед" върху общините. И като към заплатите се прибавят отчисленията от концесионните такси за добива на мед от находище "Елаците" и корпоративните плащания на компанията по съвместни социални проекти с общините, се оказва, че по-голямата част от приходите на местните власти там се дължат на минното дружество.

Например платеното на държавата близо 16.9 млн. лв. концесионно възнаграждение за 2022 г., половината от което отива в общините Етрополе, Мирково, Чавдар, Челопеч и Златица, представлява 15,4% от всички платени концесионни такси за добив на подземни богатства в страната и 27,7% от тези за метални полезни изкопаеми.

"Концесионните плащания към общините от района на Средногорието и Етрополе отличават "Елаците-Мед" от други големи данъкоплатци в страната, тъй като дават много голям финансов ефект на местно ниво и са директно обвързани с качеството на живот", отбелязва Ганев.

Според данните на ИПИ, "Елаците-Мед" осигуряват реално 73% от собствените приходи на Мирково; 67% - на Етрополе; 45% - на община Чавдар, а приносът на компанията към бюджетите на общините Златица, Антон и Пирдоп е около 14-16% от собствените приходи, а от бюджета на община Челопеч е 8% от собствените им приходи.

И ако в Мирково собствените приходи на общината за човек от населението са 1963 лв., в София сумата е 681 лв.

Собствените общински приходи дават свобода на местната власт в изразходването им, не зависят от бюджетната субсидия за конкретни дейности, които общините извършват от името на държавата. Това че т.нар. минни общини се справят доста добре с изразходването на "личните средства" личи и от състоянието на градчетата и селата – с добре асфалтирани улици, равни тротоари, китни центрове със зеленина и цветя и модерно осветление.

Добавената стойност от дейността на предприятието надхвърля 440 млн. лв. през 2022 г., което е 0,30% от добавената стойност в икономиката на България, сочат още данните на ИПИ. То създава над 5 пъти повече добавена стойност на един зает в сравнение със средните нива за икономиката, отбелязват още от института.

Любопитен детайл от работата на дружеството е това, че в него се упражняват цели 120 професии, повечето от които изискват специално и висше образование.

Работещите в "Елаците-Мед", чиято средна възраст е 48 години, се радват на 30 дни платен отпуск през годината, бонуси за празници, помощи при раждане на дете в семейството, дори и при смърт, както и допълнително здравно осигуряване, покриващо напълно лечение, дори и авансово.

Реално възнаграждението е с 50% над средното за страната и с 10% повече от средната заплата за добивната промишленост.

Всичко това естествено дава отражение не само върху стандарта на живот на работещите в "Елаците-Мед" – което е прекият ефект, но и върху развитието на местните бизнеси – магазини, заведения и други услуги, в които се харчат тези заплати. Какъв обаче е комулативният ефект на минната индустрия върху местната икономика, е тема за други анализи.

източник: mediapool.bg