/КРОСС/ Учените направиха вълнуващо и потенциално революционно откритие в търсенето на извънземен живот, след като откриха признаци на газ, произвеждан само от живи организми, на далечна водна планета.

K2-18 b, която е повече от осем пъти по-голяма от Земята и се намира на 120 светлинни години от нас, се намира в обитаемата зона на своята хладна звезда джудже в съзвездието Лъв.

Смята се, че това е "хицеанов" свят - сравнително нов клас екзопланети, които притежават ключови съставки за извънземни видове поради богатите си на водород атмосфери и водни океани.

Но наличието на нещо друго развълнува астрономите още повече.

В атмосферата на К2-18 b, която е известна като "суперземя", защото е по-голяма от нашата планета, но по-малка от Нептун, е открит газ, който е "уникално свързан с живота", когато се среща на Земята.

Съединението диметилсулфид (DMS) - сложна молекула, съставена от въглеродни, водородни и серни атоми - е открито заедно с два въглеводородни газа, което кара изследователите да изпитват "смесица от шок, вълнение и неверие".

На Земята това се произвежда само от живота - заявиха от НАСА.

По-голямата част от DMS в земната атмосфера се отделя от фитопланктона в морската среда.

Въпреки вълнението учените подчертават, че ще са необходими още наблюдения с космическия телескоп "Джеймс Уеб", за да се потвърди наличието на DMS.

Ако откритието се потвърди, то ще направи К2-18 b един от най-вероятните светове, където може да съществува извънземен живот, наред с такива като Марс и ледените луни на Юпитер и Сатурн в нашата собствена Слънчева система.

Установено е също така, че в атмосферата на свръхземята има големи количества въглероден диоксид и метан, чието наличие би могло да подскаже, че тя е обитаема, а може би дори вече е населена.

Това със сигурност насочва към това, че К2-18 b е "хисеански" свят, но тъй като и двата газа могат да бъдат произведени чрез неорганичен процес, те сами по себе си не предлагат доказателство за извънземен живот.

Обсерваторията на НАСА на стойност 10 млрд. долара (7,4 млрд. паунда) е в състояние да анализира химическия състав на далечна планета, като улавя светлината от звездата домакин, след като тя е преминала през атмосферата на планетата по пътя си към Земята.

Газовете в атмосферата поглъщат част от светлината на звездата, но всеки от тях оставя забележими знаци в спектъра на светлината, които астрономите могат да разчетат.