/КРОСС/ Азербайджан, известен със значителните си запаси от нефт и газ, предприе изненадващ завой през последните години, преминавайки от изкопаеми горива към зелена енергия. Страната не само диверсифицира своя енергиен микс, но и отдава своя принос към глобалните усилия в борбата с климатичните промени, като в този процес президентът на Азербайджан Илхам Алиев изпъкна като далновиден световен лидер. Докато страната продължава да върви по този път, усилията на нейното ръководство за формиране на по-екологичен и по-устойчив енергиен пейзаж стават все по-ефективни и получават все по-голямо признание на международната сцена.

През 2019 г. Азербайджан разчиташе основно на природен газ за производство на 94% от електроенергията си, 5% от преработката на водна енергия и едва 1% от възобновяеми източници. В съответствие с Парижкото споразумение за климатичните промени, страната се ангажира да постигне значително намаление на емисиите с 35% до 2030 г. в сравнение с базовата 1990 година. На 28-ата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за промените в климата (COP), която се проведе в края на 2023 г. в Дубай, Азербайджан пое допълнителен ангажимент да достигне амбициозната цел от 40% намаление на емисиите на парникови газове до 2050 г.

Азербайджан разполага със значимо количество възобновяеми енергийни ресурси, сред които потвърден потенциал от 157 000 мегавата в Каспийския регион. Освен това, наскоро определените за зелени енергийни зони в азербайджанския регион Карабах, икономическите райони Източен Зангезур и Нахичеван също притежават значителен потенциал за вятърна и водна енергия. Разпознавайки огромните възможности в тази посока, президентът Алиев постави като приоритет възобновяемата енергия, което изисква множество усилия и значителни инвестиции. Бяха подписани ключови споразумения с големи международни компании като "ACWA Power", "Masdar" и "BP", за да може да се осъществи генерирането на над 25 гигавата възобновяема енергия, като изграждането на първоначалните вятърни и слънчеви електроцентрали вече е в ход. Първата 230-мегаватова слънчева електроцентрала беше открита през октомври 2023 г., а друга 1200-мегаватова централа е в процес на строеж и скоро предстои да бъде пусната в експлоатация.

Изобилните възобновяеми енергийни ресурси на Азербайджан задоволяват не само вътрешните амбиции на страната за зелена енергия, но и имат потенциала да допринесат значително и към целта на Европа, а именно достигане на дял от 42,5% възобновяема енергия до 2030 г. В началото на 2022 г. беше започнат енергиен диалог между Европейския съюз (ЕС) и Азербайджан. Фокусът на диалога бяха възобновяемите енергийни източници, водорода и енергийната ефективност. През юли същата година Азербайджан и ЕС потвърдиха своя ангажимент чрез Меморандум за разбирателство за стратегическо партньорство в енергийния сектор. Към края на 2022 г. Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария подписаха споразумение за изграждане на високоволтов подводен електрически кабел под Черно море. Този амбициозен проект, който е част от „Зеления енергиен коридор", ще включва изграждането на най-дългия подводен кабел в света свързващ електрическите системи на двете кавказки държави с континентална Европа.

Забележителният напредък на Азербайджан в областта на възобновяемата енергия получи международно признание. Доказателство за това е колективното решение на страните по Конвенцията на ООН за климатичните промени от 11 декември 2023 г., с което страната беше одобрена за домакин на COP29 - събитие с глобална значимост. На 25 декември същата година президентът Алиев подписа заповед, с която официално обяви 2024 г. за „Година на зелената световна солидарност" в Азербайджан. Президентската заповед, която отново потвърди ангажимента на Азербайджан към глобалните усилия за борба с промените в климата, цели да постави рамка за COP29, насрочена за ноември 2024 г. в Азербайджан.