/КРОСС/ Приетите от Народното събрание поправки в Наказателно-процесуален кодекс (НПК) за пръв път в българското право силно ограничават правото на обвиняемите и техните защитници да се запознават с всички доказателства в производството по вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража".

Въпреки аргументите на юристите от „Възраждане", че това изменение противоречи на духа на Директива 2012/13, която цели да гарантира по-голям достъп до информация на участниците в наказателния процес и недопустимо поставя в по-неблагоприятно положение защитата в сравнение с Прокуратурата, изменението беше подкрепено от мнозинството без да се дава сметка, че тази поправка променя изцяло смисъла на справедлив процес.

„Новоприетият текст е правен абсурд, според който защитата няма да може да се запознава с всички доказателства по делото при производство по взимане на най-тежката мярка за неотклонение, а само с тези, които ще служат за определяне на тази мярка.

Това на практика предрешава в полза на обвинението изхода от делото. Представете си какво се предлага с това изменение. Някой, незнайно кой - разследващ, прокурор или съдия, да прецени кои доказателства да остави в кориците на делото и кои да махне от него преди то да бъде предоставено на защитата.

Съдът ще познава ли всички доказателства или и той ще се произнася при непълнота на доказателствата?

Това поставя под сериозно съмнение основното право на всеки обвиняем, а именно правото му на защита. Как ще се брани обвиняемият, респективно, как ще бъде упражнена неговата защита в това производство по мярка, ако защитата не разполага с достъп, не се е запознала с всички събрани по делото доказателства?

Поставяме ли Прокуратурата над защитата и защо го правим?" каза Цвета Рангелова, народен представител от
„Възраждане" от парламентарната трибуна.

Българското право не познава ограничение на правото на справедлив процес в аспекта равенство на средствата. Равенството на средствата означава, че страните в производството имат равни права, включително да се запознават с всички доказателства и да представят доказателства по делото.

Никой, както от вносителите, така и от ППДБ -ДПС-ГЕРБ, които гласуваха безапелационно „за" изменението, не обясни защо в този наказателен процес се дава предимство на обвинението да разполага с всички доказателства по делото, а обвиняемия - не.

Да се прави съдебна реформа като се нарушава основно конституционно право, каквото е правото на защита, правото на обвиняемия да разбере защо Прокуратурата иска да му бъде взета мярка „задържане под стража", ни връща в далечни и мракобесни времена, от които „борците за правото" в лицето на управляващите уж се отрекоха отдавна! Връщаме ли времето, в което прокуратурата е над правото и над правата на защитата?