/КРОСС/ В деня на шегата една история не на шега. България си има своя повод за гордост в Америка и името на тази гордост е Джулия Стоянова - българката, която американците нарекоха най-добрия комедиен продуцент в Чикаго. Тя е тръгнала от Варна, за да мине през НАТФИЗ и да стигне до комедийната сцена отвъд океана.

„В началото хората определено коментираха: „О, какъв е този акцент? Не сме го чували преди". Моят английски беше много въпросителен - нивото не беше минимално, беше по-скоро много разочароващо за всички - едва ме разбираха. За тях самият факт, че съм дошла сама без семейство, без да познавам много хора, беше „О, уау, много си смела, как така?!" И аз се опитах да им обясня, че не бях толкова смела, по-скоро акълът ми липсваше", казва комедиантът Джулия Стоянова.

Това е началото на една история като на филм. Но не с Джулия Робъртс, а с Джулия Стоянова. Българката, която се превърна в усмивката на Чикаго. „Отворих моя собствена комедийна сцена. По принцип идеята беше да направим няколко шоута, обаче бяха толкова успешни, че от едно шоу, второ, трето, четвърто - взехме, че отворихме комедиен клуб. И ако ме питате как това стана и аз не знам. Някакъв пълен късмет", обяснява тя.

Откъс от шега за женитба с цел зелена карта -това е колкото шега, толкова и истина. За да я задържат в Америка, приятели на Джулия през ден и предлагат кандидати за женитба.

„Намерих ти най-добрия кандидат за зелена карта" и аз слушам. „Тъкмо излязъл от затвора", подчерта Джулия Стоянова. Не е женена за него, но трайно заживява в Америка. Толкова трайно, че има време да излиза на сцената, да търси нови таланти в комедията, да дирижира какво да се случва в нейния комеди клуб.

И някъде там между другото да спечели награда за най-добър комедиен продуцент в Чикаго. „Гласуваха 500 комика в Чикаго. Цялото гласуване е затворено. Ако ти не си комик, продуцент, нямаш нещо общо с комедия - няма как да гласуваш. И на втори кръг аз бях номинирана с още трима американци - мъже. В края на церемонията аз бях много приятно изненадана, когато ме извикаха на сцената, наистина не го очаквах. Нито имах някаква подбрана реч, нито нищо - буквално забравих как да ходя, да държа микрофон", посочва Стоянова.

„Първото нещо, което определено трябва да се случи на един комик, е да се настрои на такава честота, в която вижда комедия навсякъде. И това наистина е личен избор. Понеже всички живеем в абсолютно един и същи свят. На повечето от нас ни се случват почти едни и същи неща. Но разликата е как се опитваме да ги видим. Ако аз изляза навън и видя много намусени хора - дали ще им се муся насреща или просто ще ги погледна и ще започна да си измислям истории защо се мусят и какво точно се случва? Това да седнеш и да напишеш шега определено не е да чакаш неволята, музата и каквото и да било. Много трудоемка работа. Сядаш, мислиш, пишеш, това не става, късаш, след това излизаш на сцена. Ако ти напишеш нещо и на теб ти се струва най-смешното нещо на света, което е излязло от акъла ти, познайте какво - отивате на сцена, казвате го и пълно мълчание. И се прибираш вкъщи - плачеш, ако ти се плаче. Ако не ти се плаче - крещиш. Хващаш тази страница, пренаписваш я отново и на следващия ден си на сцена и така - докато не накараш хората да се смеят", твърди тя.

„Ние обичаме да казваме, че няма комик, който не се е изложил на сцена. Ако един комик дойде и ми каже, че е имал само успешни шоута - за мен това означава, че не си бил на сцена достатъчно", добавя Джулия Стоянова.

„Българинът е толкова трудно да го разсмееш, не знам защо. Имам чувството, че българите просто сядат срещу теб и са на съревнование - „О, ти сега ще ме разсмееш ли?! Не, аз няма да се дам". Докато американците отиват, сядат и са там да се смеят. Докато българите са: „ Аз ти давам сега предизвикателство да видя, колко си забавен или не си". Това е, което аз съм видяла в българското общество в Чикаго. Определено не мога да говоря за България. Направих няколко шоута в България, беше уникално", посочва комедиантът.

Денят на шегата е нещо като неин професионален празник. Само, че тя и в делника си е такава - гледа на несгодите в живота като шеги, на които да се посмее. И казва, че ако има една свръхсила, ще помогне на хората да виждат и в най-лошото - смешно.

„Животът е доста сериозен. Хората да не го приемат толкова на сериозно. По-полека. Нека всеки един ден да го поглеждаме като 1 април или поне половината част от календара. Пак ще е нещо", завърши Стоянова.