/КРОСС/ Определянето на компенсацията за битовите потребители, пазарът на електроенергия и промените в законовите и регулаторни рамки бяха сред темите на фокус, с които стартира бизнес конференцията Energy of Tomorrow, организирана от икономическия сайт Investor.bg.

По време на първи панел с модератор Деляна Петкова, редактор в Investor.bg, стана ясно, че преди да се стигне до пълна либерализация на пазара, според Европейската комисия (ЕК) страните трябва да предприемат и задействат мерки за защита на енергийно уязвимите и енергийно бедни потребители. Това коментира доц. Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Относно базовата стойност на електрическа енергия за 1 мегаватчас, която битовият краен клиент следва да заплаща за съответния регулаторен период, Иванов посочи, че тя трябва да включва както за разпределителната, така и за преносната мрежа тарифата за пренос и разпределение, както и някаква регламентирана печалба за крайните снабдители. КЕВР трябва да определи каква е разликата между двете цени - с колко трябва да бъдат компенсирани битовите потребители за това, че борсовата цена е по-висока от базовата.

Темата засегна и Николай Налбантов, директор Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие" към Министерството на енергетиката. Според него това което Министерски съвет трябва да направи е да приеме програма, по която да се компенсират битовите потребители. Поради тази причина Министерството на енергетиката предлага модел, сходен с този за компенсация на небитовите крайни потребители.

Според Карел Крал, главен изпълнителен директор на „Електрохолд България", съществуват три основни проблема пред цялостната либерализация на пазара - технически, финансов и влияние на процеса върху целия пазар на електроенергия. „Така както е заложена либерализацията на пазара в момента - няма да работи", заяви категорично Крал в дискусията на сцената. Той обърна внимание на фактурирането и плащането на ДДС от битовите потребители, както и изместването на количествата електроенергия от регулиран пазар към пазар „ден напред".

Предложението либерализацията да се случи чрез наличието на интелигентно измерване коментира доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет, СУ "Св. Климент Охридски". По негови думи тук съществуват редица решения, включително софтуерни модели за енергийни общности и умни електромери.

По-мрачна картина беше обрисувана от Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, който заяви, че към момента търсената още преди години реформа на пазара така и не се реализира, продължително отлагана във времето с обещания за реализация в рамките на пет години.

Възобновяемите енергийни източници беше основна тема във втори панел на Energy of Tomorrow, където модератор беше енергийният експерт Ралица Николова.

"Процесът на присъединяване на ВЕИ към електроенергийната мрежа е голямо предизвикателство не само за нас, а и за разпределителните дружества. Изисква се направата на нови трасета, подстанции, подробни устройствени планове, съгласуване, разрешения за строеж и т.н. - процес, който трае 4-5 години, ние се опитваме за 2-3 години да го направим, за да наваксаме развитието на ВЕИ у нас", това коментира по темата Ангелин Цачев, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). На сцената той допълни, че има и сериозен интерес за присъединяване на вятърни централи - в ЕСО са подадени заявления за присъединяването на вятърни централи с мощност между 6 и 7 GW в Североизточна България.

"Свидетели сме на голям бум в изграждането на фотоволтаични централи с различна мощност, който създаде трудности в управлението на електроенергийната система", отбеляза д-р инж. Иван Желязков, член на СД на Централна енергоремонтна база ЕАД (ЦЕРБ). Според него при слънчевата енергия трябва да се оползотворят максимално покривните и фасадните пространства, като България е облагодетелствана от слънчев ресурс и соларните централи имат подобаващо място в енергийния микс на страната, но трябва да се усвояват разумно.
Бюрократичните спънки у нас коментира Елена Педова, управител на "Евклипс Енерджи", което изгражда соларни паркове в България и в чужбина. В дискусията тя посочи, че проектите се забавят, защото много от регулациите търпят интерпретиране. "Строим в цяла Европа, но най-трудно ни е да строим в България. Ние сме 100% българска компания и въпреки че спазваме всички изисквания, в чужбина успяваме да се преборим с бюрокрацията, а в България ни отнема повече време", обясни Педова. Тя изрази надежда скоро да имат възможност да реализират у нас проект за плаваща фотоволтаична централа, тъй като от техническа гледна точка те са много по-лесни за реализиране.

Иван Велев, портфолио мениджър в ACT Commodities, което предоставя гаранции за произход на възобновяема енергия, разясни механизма на работа на гаранциите, чрез които компаниите могат да гарантират, че използваната от тях енергия не е произведена от замърсяващи източници и избягват индиректните въглеродни емисии.

„Гаранциите се търгуват отделно от енергията и се присъждат на производителите, след като произведат 1 мегаватчас. 1 гаранция за произход е равна на 1 мегаватчас", поясни той.

"Имаме свръхпроизводство и го наблюдаваме всеки ден в цените на борсата", коментира Кристиян Атанасов, директор „Бизнес развитие и изкупуване на електроенергия" в „КЕР Токи Пауър" АД, което търгува с всички продукти на енергийната борса и предлага електронна платформа в подкрепа на клиентите на свободния пазар на електроенергия. По думи на Атанасов батериите не са панацея и няма да решат проблема със свръхпроизводството. Според него компенсацията при цени над 200 лв. за мегаватчас за бизнес потребителите трябва да отпадне, защото така те свикват да разчитат на помощ от държавата.

В трети панел на конференцията Energy of Tomorrow аудиторията научи от експертите на сцената за развитието на Зелената сделка на фона на очакванията, че след изборите за Европейски парламент може да има промяна в основните политики на ЕС. Модератор на панела беше Аспарух Илиев, редактор в Investor.bg.
Цанко Арабаджиев от Българска банка за развитие (ББР) беше категоричен, че нямаме особен избор и е нужна радикална промяна за начина, по който се потребяват ресурсите. "Всеки месец чуваме как това е най-горещият месец в историята на измерванията и не можем да си позволим да забавим нещата", обясни той и допълни, че целите даже трябва да бъдат завишени. Изпълнителният директор анонсира по време на събитието нова програма, насочена към битовите потребители - 30 хил. домакинства ще получат възможност да заменят остарели уреди за отопление с твърди горива с ВЕИ-системи. Схемата предвижда финансирането на тази мярка през търговските банки, а гаранциите ще бъдат поети от ББР.

Според Александър Захариев, директор "Стратегическо развитие" в Sunotec Group, най-големият стимул за зелената трансформация е икономическият, обръщайки внимание на прехода в Африка, който тепърва предстои. Според експерта африканските държави, както и части от Азия трябва да бъдат подпомогнати от западния свят в процеса по декарбонизация. Той отбеляза още, че светът като цяло върви към електрификация, защото тя води до спестявания на енергия.

Огромна част от енергията се разхищава, съгласи се и Димитър Димитров, главен изпълнителен директор на Shelly Group. Той отбеляза, че част от дейностите на компанията са свързани с анализи на енергийното потребление на потребителите. На тяхна база след това се изготвят предложения за енергийна ефективност и автоматизация на процесите. "За да бъде постигнато голямо енергийно спестяване, процесите трябва да бъдат автоматизирани", допълни той.

За големите в индустрията модернизацията може да донесе съществено енергийно спестяване, разказа Бисер Цолов от "Аурубис България". "Основната цел на модернизацията, която започнахме през 2015-2016 година е енергийна ефективност и въвеждането на нови технологии", каза той и посочи, че смяната на силовите трансформатори, което е почти приключило, пести големи количества електроенергия. Новите съоръжения имат под 1% загуби при трансформация спрямо 8-9% при старите маслени трансформатори.

В четвъртия панел от конференцията Energy of Tomorrow на Investor.bg експертите на сцената обсъдиха заедно с модератора доц. Марина Стефанова актуалните ESG политики и регулации, както и различните бизнес стратегии в тази връзка.

Според Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), затруднението пред компаниите по отношение на ESG идва от факта, че ще има промени в настъпващите нормативни изисквания по повод отчитането на споменатите стратегии. От 2028 г. то ще стане задължително за малките и средни предприятия (MСП).

„От 2019 г. проучваме възможността за изграждане на собствени мощности за производство на възобновяема енергия. Тъй като за момента не е възможно да направим това поради размера на нашите обекти, преминахме към покупка на зелена енергия и сключихме дългосрочни договори с производители на такава", това коментира Петя Манастирска, мениджър "Устойчиво развитие и качество в "Девин ЕАД, изтъквайки постиженията на своята компания по отношение на ESG критериите.

От своя страна в дискусията Катерина Кирова-Миланова, мениджър "Корпоративни комуникации и устойчиво развитие в „Загорка" АД, посочи, че това, което отличава компанията от останалите е, че още преди ESG разпоредбите нейната компания майка, Heineken, започва през 2015 г. да проследява своите емисии.

В разговора се включи и Гергана Георгиева, мениджър "Корпоративни комуникации в MFG, която сподели, че въглеродният отпечатък в нейната компания е свързан основно с офисите, които служителите ѝ използват. „Основното предизвикателство пред нас в тази връзка е да намерим помещения и сгради, които да бъдат енергийно ефективни. Така се роди и идеята да изградим собствена сграда с висок клас на енергийна ефективност", допълни Георгиева.

Генерален партньор на Energy of Tomorrow е ACT Commodities. Основни партньори са КЕР ТОКИ ПАУЪР АД, Електрохолд България, SUNOTEC Group, Аурубис България, А1 България, Главболгарстрой и Shelly Group.

Събитието се организира с подкрепата на Индустриален Холдинг България, МЕТ Енерджи Трейдинг България, АмонРа Енерджи АД, „Рашев и Ко" ЕООД, Електроенергийния системен оператор, „Евклипс Енерджи", Devin, LATE CAFÉ & ROASTERY, VINOPOLY, White Bite Catering, J Point Group и DiKa .

Институционални партньори са Българската стартъп асоциация (BESCO), Българска финтех асоциация, Френско-българската търговска и индустриална камара, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Медийни партньори на Energy of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, сп. BusinessGlobal, Money.bg и HiComm.