/КРОСС/ Трима главни прокурори - настоящият Борислав Сарафов и предшествениците му Иван Гешев и Сотир Цацаров, отказаха да бъдат изслушани в парламентарната комисия за дейността на Мартин Божанов-Нотариуса.

На предишното заседание депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП отказаха да участват, като заявиха, че то се превръща в "предизборен цирк". Въпреки липсата на кворум, председателят Никола Минчев от ПП-ДБ прие, че няма пречка да се проведе изслушване, без да се вземат решения.

"Отново ще поканя Сарафов, Гешев и Цацаров за изслушване в комисията за "Нотариуса", като ще поискам да дойде и вътрешният министър Калин Стоянов", заяви той. По думите му най-вероятно Калин Стоянов ще бъде изслушан на закрито заседание.

Минчев обясни, че ще помисли дали тримата прокурори да бъдат изслушани на повторно заседание тази седмица или на заседание другата седмица. "Поканата към министър Калин Стоянов е предстояща, защото той може най-малкото скоро да не е министър, така че е приоритетно да бъде изслушан", добави той.

В позиция до медиите Сарафов изложи и мотивите си. Публикуваме ги без редакторска намеса:

След встъпването ми в длъжност на 16.06.2023 г. предприех поредица от действия, свързани с изясняване на обективната истина по конкретни казуси, станали обществено достояние още през 2020 г. и 2021 г. Длъжен съм да Ви напомня, че именно след встъпването ми в длъжност установих наличието на справка за извършена през м. юли 2020 г. проверка от направление „Инспекторат" при ВКП. В справката се съдържаха констатации за „допуснати груби закононарушения" от страна на наблюдаващите прокурори по двете досъдебни производства на Специализирана прокуратура, свързани с казуса, добил популярност като

„Осемте джуджета". Тази справка още през 2020 г. е била изпратена на вниманието на главния прокурор, без да са предприети последващи действия по компетентност от негова страна. В тази връзка възложих на екип от прокурори от Апелативна прокуратура-София извършването на проверка на всички относими прокурорски преписки и досъдебни производства. С оглед констатациите от проверката за допуснати от следователите и наблюдаващите прокурори множество нарушения отправих предложения до ПК на ВСС да образува дисциплинарни производства за налагане на дисциплинарно наказание спрямо четирима прокурори и трима следователи. Отделно от това, по случая продължават действията по разследване по досъдебно производство на СГП, по което има привлечени в качеството на обвиняеми двама действащи прокурори, както и бившият ръководител на СО-СГП.

Именно в периода след встъпването ми в длъжност като и.ф. главен прокурор са предприети активни действия по изясняване ролята на Мартин Божанов и негово нерегламентирано въздействие в служебната дейност на действащи магистрати. С моя заповед от 07.08.2023 г. възложих тематична ревизия на работата по организацията, ръководството и контрола на дейността на СРП в периода 01.01.2022 г. - 31.07.2023 г. В тази връзка още в началото на м. август 2023 г. призовах административния ръководител на Софийска районна прокуратура г-жа Невена Зартова да освободи заеманата длъжност. Вследствие на констатациите в доклада по възложената ревизия през м. октомври 2023 г. ръководството на ПРБ внесе предложение до ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на административния ръководител на СРП. С моя заповед от м. февруари 2024 г. възложих на отдел „Инспекторат" при Върховна прокуратура проверка на дейността на Софийска районна прокуратура във връзка с констатирани неприемливи практики за разпределение на делата, както и множество изнесени данни в публичното пространство, отразяващи негативно дейността на Районна прокуратура-София.

Същевременно използвам случая да заявя, че намирам за абсолютно неприемливо отправянето на неподкрепени с факти и доказателства коментари и обвинения към българските магистрати от страна на част от народните представители във формата на председателстваната от Вас временна комисия. В рамките на проведените до момента заседания магистрати бяха унижавани публично с цел постигане на лични, политически и други интереси. Нещо повече, някои от народните представители открито преминават границите на добрия тон и възпитание.

Убеден съм, че представляваната от мен институция ще даде отговор на поставените от обществеността и народните представители въпроси, като изнесените в публичното пространство факти ще бъдат проверени със средствата на наказателния процес и при спазване на принципите за обективност, всестранност и пълнота на разследването.

Бих искал да поясня, че съгласно чл. 84, т. 16 от Конституцията не разполагам с правомощия да предоставя детайлна информация по конкретни преписки и досъдебни производства. В този текст са определени границите, в които Народното събрание може да се интересува и намесва в дейността на прокуратурата - с изслушване и приемане на доклади по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Съдържанието на тези доклади е разяснено с Решение № 6 на КС от 6 юни 2017 г. по к.д. № 15/2016 г. Единственият начин за получаване на информация от Народното събрание за дейността на прокуратурата е чрез доклади по прилагането на закона, което се осъществява по ред, определен в КРБ, ЗСВ и Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Няма предвиден ред и правила извън посочените, за получаване на информация от отделните комисии към Народното събрание, относима само към тяхната дейност и имаща за цел да отговори на конкретни въпроси на народни представители от тези комисии.

Същевременно с оглед приетия от 49-ото Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Конституцията, обн. в ДВ бр. 106 от 22.12.2023 г., правомощията на главния прокурор бяха ограничени в значителна степен и в качеството ми на и.ф. главен прокурор не разполагам с информация по относими към предмета на дейност на Комисията преписки и досъдебни производства. Нещо повече, действащото законодателство забранява разгласяването на информация по конкретни досъдебни производства без разрешението на съответния наблюдаващ прокурор и изключения в тази посока са недопустими, включително и за главния прокурор. Обръщам внимание, че главният прокурор няма задължение да контролира конкретни преписки или досъдебни производства, а разгласяването на материали от разследвания би могло да попадне под наказателна отговорност, предвидена в чл. 360 от НК.

Подчертавайки своето уважение към Народното събрание като най-висш орган на власт в парламентарната демокрация, следва да имате предвид, че е възможно резултатът от работата на Комисията да бъде материализиран в доклад, който при наличие на данни за престъпления или дисциплинарни нарушения от страна на прокурори и следователи да бъде изпратен на компетентния орган - прокуратурата, в частност до и.ф. главен прокурор, поради което с цел да избегна всякакви съмнения за пристрастност и евентуален конфликт на интереси, намирам за необходимо да отклоня изпратената покана за участие в заседание на председателстваната от Вас временна комисия.