/КРОСС/ Приблизително 100 млн. лева - толкова ще ни струват изборите „2 в 1" на 9 юни. Според икономическата прогноза на една от частните банки в България обаче политическата несигурност и парализата от поредните избори у нас ще струват на икономиката 1 млрд. лева.

По думите на бившия социален министър Христина Христова политическата нестабилност винаги се е отразявала неблагоприятно на цялостното функциониране на държавата. По време на политическа нестабилност администрацията не функционира добре. А бизнеса има много усилена комуникация с администрацията, което му се отразява, обясни в BTV „Тази сутрин" Христова и подчерта, че последните три години ставаме свидетели на турбуленция в политиката.

Според финансистът и бивш председател на Бюджетната комисия в Народното събрание Любомир Каримански по времето на редовното управление България също не е чувствала особена стабилност. По времето на тези 9 месеца на редовното управление, нямахме особена стабилност. В точно този период ние отписахме от Плана за възстановяване и устойчивост 1 млрд. и 134 млн. лева от проекти. И то от структурно важни проекти, като този за дигитализацията на БДЖ, обясни Каримански. Той заяви също, че доходите в България растат и това е факт, но въпросът е по какъв начин.

Ако тръгнем от минималната работна заплата, ще видим, че тя расте благодарение на някаква политическа намеса. Което не е нормално. В западноевропейските страни минималната заплата се съставя на база на производителност на труда. По какъв начин българските депутати решават минималната заплата да бъде над 900 лева. Дали са взели предвид производителността в България, запита Любомир Каримански.

Христина Христова смята, че сме преживели кризата, но много отрасли не са се възстановили напълно след пандемията от COVID-19.

Това се отразява сега и на други теми, по които говорим - например напрежението в събираемостта на бюджета, така че да не се налага да си харчим резерва още в началото на годината, допълни тя. По думите й за инфлацията и потребителските цени има благоприятни тенденции.

Едно е какви доходи получаваме, друго е какво покупателна стойност имат тези доходи, уточни Христова.