/КРОСС/ Отишлият си преди дни „крал на максимализма" в модата Роберто Кавали остави наследство, надхвърлящо леопардовите принтове и прилепналите по тялото модели.

Обичайно името на дизайнера се свързва с животинските принтове, пачуърка, разголените, предизвикателни визии. Всъщност той е един от големите новатори в областта на тъканите, който „по съвместителство" умее да създава и дрехи.

Дори едно-единствено откритие е достатъчно, за да осмисли даден професионален път, а Роберто Кавали има цели две. Той е на трийсет години, когато патентова нов начин за обработка на животинска кожа и демонстрира техниката си с ушиването на розова кожена рокля. Благодарение на Кавали кожата навлиза в масовия гардероб. Дори тези, които отхвърлят естетическите му идеи като ексцесии на ръба на кича, днес утвърждават креативността му с всяка покупка на кожено яке.

Четвърт век след големия си удар, когато е в средата на петдесетте си години, Роберто Кавали започва другия си експеримент - с денима. Стреля с пясък по материята, добавя блясък и щампи, прави плата еластичен благодарение на ликрата. Твърди се, че за целите на колекцията си дизайнерът е купил на безценица цял контейнер затворнически джинси, предназначени за изхвърляне.

Патентът, свързан с кожата, помага на Кавали да започне собствен бизнес. Работата му с денима предизвиква фурор в цял свят, изстрелва марката му на върха и позволява да бъде регистрирана линията „Джъст Кавали" (Just Cavalli).

Кавали предпочиташе да говори за хеликоптера и яхтата си, написа „Ню Йорк таймс" по повод кончината на дизайнера, да се снима в компанията на красиви жени - с неизменен загар, пура и чаша шампанско в ръка, вместо да говори за същността на творческия процес и тънкостите на занаята. Парадоксално е, но тосканецът създава твърде бъбрива мода, а е лаконичен относно вижданията си за изкуство, политика, бизнес.

Големите дизайнери са податливи на суетата - Миуча Прада има собствен музей, Джорджо Армани се самоутвърждава като жива легенда, Пиерпаоло Пичоли обожава да се снима с шивашки метър и работна престилка, а Фаусто Пулизи акцентира на трудния път към успеха и тежката работа като сервитьор. Кавали никога не е бил изкушен от подобно себедоказване, въпреки че знае твърде много и за изкуството, и за страданието.

Дядото на дизайнера е бил утвърден художник, излагал картините си в галерията „Уфици" във Флоренция, а баща му е убит от нацистите, когато Кавали е едва четиригодишен. Семейството разчита за издържката си на майката, която е шивачка. „Мечтата ми беше да стана художник", казва Кавали в интервю пред „Вог" през 2008 г. „Може би, защото фамилията ми казваше, че това е мечтата ми".

Роберто Кавали учи живопис във Флоренция, но твърде рано сменя специалността си и се насочва към текстила. Материите, които предлага още като младеж, са толкова впечатляващи, че името му става известно сред местната индустрия, преди да завърши университета.

Едва ли има друг, който да е толкова далеч от моите виждания, но винаги съм признавал неговия артистичен гений, написа Джорджо Армани в социалната мрежа "Екс" след новината за смъртта на Кавали. Виталният стил и смелостта на Кавали ще липсват на модата, която все повече е прицелена в продажбите.

Десетки години в италианската модна индустрия властва минимализмът. Кавали трябва да чака близо четвърт век, за да стигне до върха. Междувременно работи във все същата максималистична посока и не се отказва от веруюто си: „Щом е мода, значи трябва да бъде лудост - иначе не е мода". Днес, в ерата на окрупняването под шапката на големите групи за луксозни стоки, подобно отстояване на естетически позиции изглежда почти невероятно.

Източник: БТА