Светла събота. Св. равноапостолни Методий и Кирил. Св. свщмчк Мокий
Секция: Църковен календар
11 Май 2024 06:15
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Светла събота. Св. равноапостолни Методий и Кирил. Св. свщмчк Мокий

/КРОСС/ Днес българския народ възторжено чества нашите първоучители и просветители св. равноапостоли Кирил и Методий. Славни са техните имена. Дивни са образите им. Свят е техният живот. Чутовен е подвига им. Епохално е тяхното  дело. Скъпа и свещена за нас е тяхната памет.

Св. св. Кирил и Методий дадоха на славянските народи азбука и така им отвориха духовните очи за знание и просвета. Те бяха не само творци на славянската писменост и основоположници на славянската култура,  но и проповедници на христовата вяра сред славянските народи. Тяхното дело беше и е дело Божие - Бог го устрои и ни изпрати двамата равноапостоли в най-решителния и съдбовен за нашия народ момент. То е дело Божие и защото то е имало за цел да доведе до Бога, до истинското Богопознание. Св. Братя са преди всичко апостоли на христовото учение и проповедници на вярата в Бога.

Те ни дадоха славянската писменост и християнската вяра.

Успехът на тяхното дело се проявява във вековете - те ни дадоха основа, върху която цялото славянство доизгради своята култура.

Особено значение има за нас българите делото на св. Братя - в България техните ученици намериха радушен прием от св. цар Борис и благодатна почва, върху която посяха семето на благодатната евангелска житница.

Днес ние им отдаваме своята признателност.

Българският народ тачи свято паметта на св. Братя. Българската православна църква ги е канонизирала за светци още през Х век. Те са наши небесни покровители и застъпници пред Бога.

Великото дело на Солунските братя равноапостоли е оставило своя дълбок отпечатък върху всички етапи на героичен възход и съдбоносни падения в тринайсетвековната история на нашия народ. Значението на тяхното дело не се мери с дни, години, векове. То преминава над тях, защото е Божие дело в света. То е Божие в двояк смисъл: първо, че Бог устрои това дело, че е станало по Божий промисъл. Защото преди всичко Бог ни изпрати двамата равноапостоли и просветители в най-решителния и съдбоносен за народа ни момент. После, делото на св. Кирил и Методий е дело  Божие още и в тоя смисъл, че то е имало за цел да ни доведе до Бога. Защото Солунските братя бяха преди всичко апостоли на Христовото  учение и проповедници на вярата.

Св. Кирил и Методий ни дадоха християнската вяра и славянската писменост. Те са възродители на славянските народи. Тяхното епохално дело започва в манастира "Полихрон", където, възгорени „от словесен огън", „богоподвижните им пръсти" сътвориха старобългарската писменост, а после лично просветиха славянските народи. Светите братя отначало преведоха най-необходимите богослужебни книги. Те бяха: Неделник (изборен), Служебник, Требник и част от Псалтира. После св. Методий  превел Стария Завет без Макавейските книги, Номоканона, Патерика (Отечник). Поетичният дар на св. Константин е блестящо разкрит в „Изложение на правaта вяра". „Проглас към Евангелието", „Химн в чест на св. Климент Римски". Редица техни и на първите им ученици писания и днес са прочути и се съхраняват в световните библиотеки: Лондонско, Реймско, Асеманиево, Зографско евангелие, Синайски псалтир, Клоцов сборник, Енински апостол, Хилендарски, Зографски, Македонски, Киприанов и др. листи.

Езикът, на който светите братя направили своите преводи, е солунският диалект от втората половина на ІІІ век. Знаем, че те, превеждайки свещените и богослужебни книги на старобългарски език, станаха първо просветители на славяните във Великоморавия, а след това на българския народ най-вече чрез светите си ученици.

И азбуката, която св. братя с Божия помощ сътвориха, и свещените книги, които те преведоха и ни дадоха, и школите, които чрез учениците си създадоха, и разпространението на християнската вяра между славянските народи - всичко това най-силно и убедително доказва и най-вярно свидетелства за тяхното богопратеничество, за тяхното апостолство!

Трябва да се изтъкне и друг един факт: св. братя бяха не само просветители на славянските народи, но и духовници, нещо повече - хора светци. Такива ни ги представят техните най-ранни жития и богослужебни чинопоследования. Те бяха по живот чисти и свети. Те бяха мъченици, подвижници, чудотворци и богоозарени мъже. Вижте св. Константин Философ: учеността му е необикновена, мъдростта му е изключителна, целомъдрието му - удивително, волята му - несъкрушима! Вижте и св. Методий: благочестието му е достойно за възхвала, ревността му в благовестието - равноапостолна, обичта му към славянските братя - безпределна! Следователно, св. равноапостолни братя са не само просветители и носители на култура за славянските народи, но и небесни покровители и застъпници за нас пред Бога.

Величествено, славно и безсмъртно е тяхното дело както за нашия народ, така и за целия славянски свят!

През тежкото петвековно робство българският народ се запази и оцеля от асимилация благодарение на Кирило-Методиевото дело. Така също чрез него стана възможно и нашето народностно възраждане. Родолюбивият зов на преподобни Пасисий, който носеше ревността и самоотречението на славянските равноапостоли, се подема от плеада възрожденци. Неговите идеи и мисли всяват надежда и засилват обаянието на Солунските братя и любознателния интерес към делото им. Въпреки историческите превратности в съдбата си българският народ и днес в ученолюбието, труда и миролюбието си „гори с огъня на св. Кирил и Методий".

Но делото на светите равноапостоли и просветители славянобългарски има и общосветовно значение: първо, че събори средновековната заблуда за „триезичието", и второ, че чрез славянската култура, на която те положиха началото, световната култура се обогатява до ден днешен с много трудове на писатели, литературни и други дейци.

Църковният песнотворец в благоговение пред делото им се пита: „С какви похвални венци да украсим богомъдрите блажени учители?" От нас най-похвалният венец за светите братя ще бъде да останем верни на техния завет. А кой е техният завет? - Той е запечатан в техния тропар: да се утвърдят славянските народи в православие и единомислие, да се умири светът и да постигнем спасение на душите си!

Каква по-сърдечна, дълбока и искрена почит бихме могли да въздадем на св. братя Кирил и Методий от тая - да останем верни на завета им! Нека славянските равноапостоли и просветители, които бяха символ на единство, равноправие и разбирателство между всички народи в една епоха на тревожни разделения върху основата на език, култура, църковно учение и идеология в християнския Изток и Запад, да бъдат, както ги почитаме, молитвени застъпници пред Бога на нашия народ, за да бъде той просветен и издигнат, благочестив, обществено здрав, държавно укрепен и да служи на делото на мира и побратимяването в целия свят. Амин.