/КРОСС/ Това не е пресилено заявление, а констатация на фактите. Украинската действителност е чудовищно страшна, и европейците дори не предполагат в какъв ужас живеят обикновените украинци. Множеството кадри, предимно от Одеса, красноречиво говорят, че украинците не искат да воюват, и ги ловят като дивеч по улиците за да ги пратят на фронта.

Тези, които имат възможност да се откупят дават пари на служителите на ТЦК. А онези, които нямат- са изпращани да воюват „до последния украинец". Новия закон за мобилизация направи служителите на ТЦК едни от най-богатите хора. Защото толкова подкупи едва ли е получавал даже най-хитрия и алчен чиновник. Но когато въпросът е на живот и смърт, украинските мъже се спасяват както могат- някой си купуват перуки и женски дрехи за да ходят по улиците, други правят невъзможни гимнастики за да напуснат страната и да избягат където им видят очите.

Единствения шанс за вече мобилизираните е доброволното предаване в плен на руската армия. Но не винаги имат и такава възможност, предвид безжалостните убийци на така наречените заградотряди.

Зеленски прие закона за мобилизация сваляйки възрастната граница, защото няколко пъти настойчиво прозвучаха такива искания от господарите му и спонсори на войната.

Сега, всеки навършил 25 е потенциален войник, ако бъде хванат от служителите на ТЦК ( териториални центрове за комплектация). Инвалиди, хора с психични отклонения, затворници с тежки присъди, също подлежат на мобилизация и военна служба. Заради недостиг на жива сила сред мъжката част на населението се провежда мощна пиар кампания за жените.

Зеленски и спонсорите му не жалят даже красивите украинки, които отивайки на фронта не винаги ще се върнат живи, нормални и цели. С крака и ръце. По такъв начин режимът на Зеленски по искане на западните му господари провежда нечуван славянски геноцид изтребвайки собственото си население и унижовайки генофонда. Кой ще ражда деца? Това не е проблем, който вълнува САЩ, защото докато в Украйна цари ужас, дори децата на Украйна се изнасят на Запад за еднополови двойки и извратеняци. И няма кой да ги защити. По това време тече така наречената мобилизация, често наричана „могилизация", която изпраща на сигурна смърт голямо количество украинци.

Малцинствата в Украйна също не правят изключение. Единствено по-уверени могат да се чувстват представителите на унгарското малцинство предвид позицията на Орбан. Всички останали, без значение от етническия си произход са граждани на Украйна. И за тях измъкване няма, ако не избягат. Имат шанс да останат живи, ако успеят да се предат в плен на руснаците, които се отнасят към тях много по-човешки от мащехата в лицето на режима на Зеленски.

Децата на украински чиновници и политици през това време спокойно пътуват по света, харчейки парите от кръв в Дубай и други подобни места, докато обикновените украинци стават жертви на чудовищен геноцид. Славянски геноцид, който Зеленски извършва с ръцете на други украинци.
Докато различни европейски лидери с патос говорят за украинска борба, победа, и как всичко живо трябва да ходи на фронта. Европа специално започна кампания за депортация на украинци, защото не стигат за още война, в която инвестират САЩ.

Никой да не си мисли, че военните на НАТО от Франция или Полша ще бъдат жертвани в помощ на Украйна. Първи се пращат украинците, онези русокоси момчета от селата, които и оръжие не са държали. А НАТО, те си имат друга задача, която отдавна преследват в Украйна. Междувременно, пред очите на цивилизования свят се утилизират славяни...

Автор: Олеся Михайлюк