/КРОСС/ Арменският агресивен национализъм и реваншизъм, активно подхранван от диаспората, е първоизточникът на текущи вълнения в Армения. Арменската диаспора, която основно разпространява разказите за това, че са били жертва, стана основен стълб за етническата идентичност на арменците и се използва за оправдание за етническа изключителност и териториални претенции спрямо съседните региони. Исторически това за арменците е довело до трагични последици със значително геополитическо въздействие.

Неслучайно арменската диаспора в чужбина желае и работи за запазване на враждата между Армения и Азербайджан. Това е и защото членовете на диаспората, които удобно живеят извън страната, не са изпитали бедността и трудностите, породени от политиките, които те прокарват за арменците в Армения.

Антагонизмът, омразата към не-арменците и ксенофобията са дълбоко вкоренени в тази зловеща "мечта", която арменската диаспора пропагандира от десетилетия насам. Когато СССР започна да се разпада, тези настроения бяха изнесени в Съветска Армения. Стремежът към „Велика Армения" първоначално доведе до експулсирането на близо 300 000 етнически азербайджанци от същинска Армения в края на 80-те години на миналия век, и то още преди разпадането на СССР. Тези азербайджанци, които преживяха неописуеми ужаси, по-късно създадоха общността „Западен Азербайджан" и в периода след конфликта призоваха арменското правителство да осигури тяхното безопасно и достойно завръщане по домовете им в Армения.

През следващите години опортюнистични политици в независима Армения използваха тази привнесена етническа омраза, за да оправдаят своите агресивни и милитаристични действия срещу Азербайджан. Подобно приоритизиране на териториалните амбиции пред икономическия или политическия прагматизъм доведе до допълнителни сътресения в региона, белязан от военна окупация, опустошение и по-нататъшното прогонване на над 800 000 азербайджанци от Карабах и съседните области в Азербайджан. Следва да отбележим, че Азербайджан поиска от Международния съд да се произнесе по делото, което повдига обвинения срещу Армения в провеждане на кампания за етническо прочистване, ведно с културно заличаване, екологични щети и реч на омразата и дезинформация. Това представлява и пропусната възможност за регионално сътрудничество. От 2020 г. до 2023 г. Армения бе насила прокудена от азербайджанските територии, но продължителното й придържане към погрешни политики, постоянно подхранвани от диаспората, все още възпрепятства регионалното сътрудничество и потенциала на Армения за благоденствие.

Политиките на арменската диаспора също работят против интересите на страните домакини, вредейки на външната политика на тези държави в отношенията със съседните народи. Арменската диаспора оказва сериозно влияние върху международни медии отразяване на събитията в Южен Кавказ и външната политика на съответните страни към този регион. Европейските и американските медии често не информират точно и вярно своите читатели и зрители за реалностите на място. Това е проблематично, тъй като днешните политици и съветници отчасти базират мнението си на подобно отразяване в пресата. Промяната в политиките и отношението към местната арменска диаспора е от съществено значение за прекъсване на порочния цикъл на вражда и за проправяне на път за по-интегрирано и проспериращо бъдеще в по-широкия географски регион на Черно и Каспийско море, който включва и България.