Аспержите стават все по-търсени у нас
Секция: ЛЮБОПИТНО
26 Май 2024 09:49
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Аспержите стават все по-търсени у нас

/КРОСС/ Кралският зеленчук - аспержата, се завръща на българския пазар, макар и бавно, най-вече покрай кулинарните телевизионни предавания. Ако се поразровите в енциклопедиите, ще разберете, че първите артефакти за консумацията на аспержи датират отпреди 2750 години в Древен Египет. В Европа са пренесени от римляните, а днес са най-почитани в Германия.

В България аспержите се отглеждат от малцина и затова все още ги възприемаме за екзотични зеленчуци. Заради сложното и трудоемко отглеждане аспержите някога са били абсолютен лукс, и са си спечелили името „бяло злато". Всъщност и зелените и белите стебла, наричани още свещи, са от едно и също растение, но по-скъпите не виждат слънчев лъч.

„Аспержата е многогодишно растение. Животът му при добро гледане, добри грижи, достига до 20 г. като едно овощно дръвче. Плододаването започва вече след 3-та, 4-та година.)

Преди това са нужни още поне 12 месеца семената да покълнат и да стане разсад. Така първите добиви идват на петата година", разказва Борислав Иванов, който има градина.

Земеделецът обяснява, че при отглеждането на аспержи, всичко е ръчно - както засяването, така и брането. „За всяка една аспержа е необходимо да се наведеш, да я отрежеш и да се изправиш, да се наведеш и да се изправиш - т.е. това е доста трудоемко и изморително", каза Борислав.

Той отглежда кралският зеленчук от 2016 г. и е един от малцината, които се занимават с това у нас. Заимства идеята от Германия, където дълги години работи в туристическия бранш със съпругата си. „Аспержите бяха много популярни, харесаха ни, опитахме ги. Интересно ни беше как се произвеждат", разказва Борислав Иванов.

Всъщност възприеманият и до днес като екзотичен зеленчук, само преди 80 години, е бил много популярен у нас. Според някои източници дори сме били най-големите производители в Европа в началото на 20-и век. След 9 септември обаче, растението се възприема като буржоазно и е изкоренено.

„Клиентите наблягат повече на домата, на краставицата, на картофа. Когато някое от растенията не стане, залагаме на по-богат асортимент от зеленчуци", разкрива земеделския производител.