/КРОСС/ За четвърта поредна година на 27 май отбелязваме Световния ден на спешната медицинска помощ. Като такъв той е обявен за пръв път през 2018 г. от Европейската асоциация по спешна медицина EUSEM. Изборът на дата не е случаен. В същия ден, но през 1994 г., в белгийския град Льовен се случва едно от най-значимите събития в историята на спешната помощ. Група медици създават "Клуба Льовен" и въвеждат специалността „Спешна медицина" в Европа. Една от първите пет страни на стария континент, които през същата година въвеждат специализацията по „Спешна медицина" като основна специалност за лекари, е България.

Оттогава досега образованието в тази област у нас се усъвършенства. Пример за това е въвеждането през 2015 г. и на специализацията „Спешна медицинска помощ" за медицинските специалисти. Целта е системата да се обезпечи с добре подготвени кадри, способни да отговорят на нарастващите очаквания и нужди на пациентите. Не спират и усилията за подобряване на колаборацията между отделните звена на спешната помощ, но въпреки това тя си остава едно от най-натоварените направления в сектор „Здравеопазване". Така е било и така ще бъде, защото спецификата на работата на спешния медик налага бързи и адекватни реакции, с които да бъдат спасявани човешки животи. На техните компетентни грижи разчитаме по време на тежки инциденти и кризи като настоящата с COVID-19, която повече от година доказва колко важна и отговорна е работата им. Въпреки това трудът на тези медицински специалисти до голяма степен остава недооценен от обществото. Не са редки и случаите, в които те стават жертва на агресия от страна на пациенти или техни близки. Ето защо настоящият ден не е единствено повод да изкажем признателността си към труда, без който не можем, на всички лекари-специалисти по спешна медицина, медицински сестри, парамедици, фелдшери, помощен персонал в организирани спешни структури и др. Световният ден на спешната медицинска помощ ни задължава да направим и равносметка на постигнатото в системата на спешната медицинска помощ у нас до момента, на слабите страни и възможностите за подобряване както на условията за работа на ангажираните в тази сфера, така и на качеството на предоставяната от тях спешна медицинска помощ.