Мартин Матеев: МСП в България трябва да ускорят цифровизацията, за да бъдат конкурентноспособни
Секция: ИКОНОМИКА
27 Май 2024 15:31
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Мартин Матеев: МСП в България трябва да ускорят цифровизацията, за да бъдат конкурентноспособни Делът на МСП с основно ниво на цифров интензитет варира от 27% в Румъния и 28% в България до 80% в Швеция и 86% във Финландия

/КРОСС/ Европейският съюз си е поставил две основни цели за цифровата трансформация на предприятията до 2030 година. Първата цел е над 90% от малките и средни предприятия (МСП) да достигнат поне основно ниво на цифров интензитет. Втората цел е 75% от компаниите да внедрят облачни услуги, да извършват анализ на големи информационни масиви или да използват изкуствен интелект. Цифровият интензитет на бизнеса се измерва с индекса за цифрова интензивност (DII), който оценява използването на 12 различни цифрови технологии, включително използване на изкуствен интелект или извършване на електронни продажби.

„Големите предприятия в България осъзнаха критичната роля на цифровизацията и активно инвестират в облачни услуги, анализ на данни и изкуствен интелект, за да останат конкурентоспособни на европейския и световния пазар. За съжаление, малките и средни предприятия все още не възприемат напълно тази необходимост. Важно е и те да разберат, че цифровизацията не е мода, а жизненоважен инструмент за повишаване на ефективността, продуктивността и пазарното присъствие. Ако не ускорят своите усилия в тази насока, рискуват да изостанат значително и да загубят своята конкурентоспособност", коментира Мартин Матеев - основател и изпълнителен директор на стартъп компанията Nula.bg, която създаде първата изцяло облачно базирана система за управление на счетоводство и финанси в България.

Според годишното издание, публикувано от Евростат, през 2023 година, близо 60% от всички предприятия в Европейския съюз са достигнали основно ниво на цифрова интензивност. Повечето от малките и средни предприятия регистрират ниски нива на цифровизация, като делът на компаниите с основно ниво на цифров интензитет варира от 27% в Румъния и 28% в България до 80% в Швеция и 86% във Финландия.

„Облачните технологии и изкуственият интелект в момента са основен двигател на цифровата революция в съвременното бизнес пространство. Големите предприятия ги приемат като стратегически инструменти за развитие и иновации, докато малките и средни предприятия все още се колебаят. Въпреки това, тези технологии представляват неизбежен етап от еволюцията на бизнеса. За малките и средни предприятия е от съществено значение да ги възприемат и да ги използват като средство за повишаване на ефективността и конкурентоспособността си, а също така и за създаване на нови възможности за растеж. Въпреки това, че този тип технологии се възприемат малко трудно в България, нашите наблюдения през последните две години стават все по-положителни - темата за дигитализация на финансовите и счетоводни процеси предизвиква все по-голям интерес сред собствениците на бизнес и специалистите в тази област. Нашата система е изцяло облачно базирана и използва изкуствен интелект (AI), като най-голяма полза има в обработката на първични счетоводни документи, което автоматизира над 85% от ръчните счетоводни процеси", коментира още Мартин Матеев.

Годишното издание за цифровизация посочва още, че през 2023 година 45% от предприятията в Европейския съюз са закупили услуги за изчисления в облак, като големите предприятия са по-склонни да изберат облачни решения в сравнение с малките и средни предприятия. Технология, посочена като бързо развиваща се е изкуственият интелект (AI), която миналата година е използвана от 8%. Както и при изчисленията в облак, използването им е по-често срещано в големите компании, отколкото в малките и средни предприятия. Сред страните от Европейския съюз използването на изкуствен интелект е най-високо в Дания и Финландия, следвани от Люксембург и Белгия. За разлика от тях, тя е най-ниска в Румъния, България, Полша, Унгария и Гърция.