/КРОСС/ Днес в Кокалянския манастир беше отслужена панихида за архимандрит Назарий (Терзиев, 1933-2011 г.), който почина на 9 юни преди тринадесет години.

В обителта, чийто игумен беше и където той е погребан, се събраха негови духовни чеда, миряни, монаси и монахини от София и страната, за да си спомнят и да се помолят за душата на своя духовен наставник.

Дядо Назарий, както го наричаха всички, играеше голяма роля в живота на Българската православна църква, която току-що се възраждаше от комунистическото духовно иго. Тогава в Църквата влязоха много млади хора, привлечени от Христос и направили съзнателен избор да приемат св. Кръщение. Дядо Назарий създаде малко монашеско братство в Кокалянската света обител и, според дадените му от Бога сили, помагаше на стотици млади хора да водят християнски живот. Много от тях станаха свещеници и монаси (включително и на Атон), а някои и архиереи на БПЦ.

Неговият пастирски подход се отличаваше с трезвомислие и уважение към свободата на духовните чеда, които се стичаха при него от цяла България. Той не се смяташе за „старец", не насърчаваше подражателството в религиозния живот, опитваше се да възпира нездравите религиозни фантазии на новообърнатите към вярата. Обичаше да цитира Христовите думи: „Игото ми е благо и бремето - леко". Имаше активна роля във формирането на отношението на мнозина към разкола в БПЦ, като защитаваше каноничния Св. Синод, но това не му пречеше да бъде директен и дори рязък в прякото общуване с много от архиереите, когато не одобряваше техни решения.

„Не знам защо хората започнаха да идват при мене", казваше веднъж той с присъщото си простодушие в разговор с един монах. „Аз дойдох тук горе да търся Бога, да съм по-далече от света, а те намериха нещо в мене и започнаха да идват. Какво намираха, не знам... Първо идваха малко, после повече... В един момент вече не можех да нося това бреме, силите ми не стигаха, но те продължаваха да идват...".

Смирението и сърдечната простота на стареца привличаха Христовата благодат към светата обител и неговите духовни чеда вкусваха сладостта на Христовия мир, който снема бремето на греха. Този опит ще помнят всички, които общуваха с дядо Назарий, като скъпоценно съкровище от своя път към Христос.

Нека благият Господ въздаде на приснопаметния отец Назарий за неговата любов, нелицемерна вяра и смирение, чиито семена пося в душите на много християни.

Бог да го прости!