/КРОСС/ На 9 юни в катедралния храм „Света Софѝя" в Охрид беше извършена канонизация на Спаса и Спас Вишенски, които бяха вписани в диптиха на светците на Православната църква в Северна Македония.

Архиерейската св. Литургия оглави предстоятелят на МПЦ архиеп. Стефан в съслужение със Старозагорски митрополит Киприан от БПЦ и Нишки епископ Арсений от СПЦ, както и повечето архиереи от МПЦ, между които митрополитите Дебърско-Кичевски Тимотей, Повардарски Агатангел, Крушевски Йоан, Европейски Пимен, Брегалнишки Иларион, Тетовски Йосиф и епископите: Делядровски Йоаким, Делчевски Марк, Дремвицки Давид, Стобийски Яков, Антанийски Партений, Велички Никола, както и множество свещеници от всички епархии в страната.

Молитвено присъстваха, без да съслужат с останалите, Преспанско-Пелагонски митрополит Петър и Ираклийски епископ Климент.

Съслужението на митр. Киприан с предстоятеля на МПЦ архиеп. Стефан и представител на Сръбската църква показа, че опитът на Московска патриаршия да внесе линии на разделение между православните църкви на Балканите заради украинския църковен проблем засега не са успешни. Припомняме, че неотдавна Св. Синод на РПЦ обяви, че няма да съслужи с петима български архиереи, взели участие в служба на Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей, в която участваха и архиереи на автокефалната Православна църква на Украйна. Според анализатори основният адресат на това решение е именно Православната църка в Северна Македония, в която има разномислие между епископата относно признаването на автокефалната ПЦУ, тъй като по неофициална информация това е условието, поставено от Вселенската патриаршия, да издаде тя дългоочаквания в Северна Македония томос за автокефалия на тази поместна църква.

Двамата новоканонизирани светци Спаса и Спас Вишенски ще бъдат почитани в Неделята преди Възнесение Христово, т.е. в Неделя на слепородения. Спас и Спаса са били брат и сестра, чийто живот е свързан с манастира „Възнесение Христово" над Заграчани. Те са живеели в него като сираци в смутните години на османското господство на Балканите. Сведенията за тях са изключително по устно предание. Спаса умира млада, а брат ѝ Спас доживява до дълбока старост, живеейки като отшелник. Мощите им са открити по чудодеен начин през 1927 г., откогато вършат множество чудеса.