/КРОСС/ Отбелязва се съгласно резолюция A/RES/73/300 на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 20 юни 2019 г., за да се повиши обществената информираност във връзка с разнообразните празници на слънцестоенето сред народите. Те са част от общото културно наследство, имат вековни традиции и съществена роля в културните връзки между хората.

Еньовден се чества на 24 юни всяка година. Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21 юни, затова много от поверията и обичаите са свързани с представите за "пътя на небесното светило" (т.е. видимите изменения на разположението на образа на Слънцето на хоризонта) и култа към него (според езическите представи за божествата, с които се отъждествява).

Еньовден е един от най-мистичните български празници. Традицията за посрещане на слънцето води началото си от езически времена, когато лятното слънцестоене е било ключов ритуал за древните славяни и траки. Днес все още се пазят поверията за връзката, която съществува между слънцето, космическите сили и предстоящата подготовка за зимата. Във фолклора ни има приказка за Еньо, който на този ден тръгва да търси зимата. Еньовден е денят, по време на който окъпването в ранната утринна роса, набиранeто на китка билки носи здраве и успешно преодоляване на всички болести. Нощта преди празника се характeризира с най-голямото тайнство според народните вярвания - звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила.

Друг пример за честване на лятното слънцестоене е посрещането на изгрева в Стоунхендж, Великобритания.