Братът на Ружа Игнатова: Имам карта за градския транспорт, возя се в метрото
Секция: Интервюта
27 Юни 2024 12:04
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Братът на Ружа Игнатова: Имам карта за градския транспорт, возя се в метрото

/КРОСС/ "Имам карта за градския транспорт, возя се в метрото. Нямам "Ламборгини", карам обикновена кола на 15 години, която от месец и половина е счупена, но аз упорито отказвам да я ремонтирам".

Това каза в подкаста на Алтънай Фикриев - Найчи Константин Игнатов, който е брат на издирваната в цял свят и провъзгласената за "криптокралица" Ружа Игнатова.

"Аз не съм звезда, не мога да разбера защо хората си мислят, че съм милионер. За жалост ще разочаровам повечето жени и ще споделя, че всъщност не съм. Имам карта за градския транспорт, съвсем нормален човек съм и живея нормален живот", споделя Игнатов за живота си в момента.

Въпреки че в интервюто говори много малко за ситуацията с крипто измамата, той разказа за ареста си и за престоя в затвора.

"Благодарение на книгите открих смисъла да продължа напред. В затвора четях Библията и правилата на българската граматика. Започнах да уча езици - вече знам пет. Най-новото ми удоволствие е да чета на руски. Преоткрих Достоевски. Прави ми впечатление, че на доста жени, които ми пишат, правописът им е пълна катастрофа. Човек трябва да инвестира в образование", размишлява Константин.

"Бях в най-страшния затвор в Америка, който преди няколко години закриха, тъй като не спазва правилата за защита на осъдените. Не ме питайте какво преживях. Хора се убиваха за жълти стотинки, беше много страшно. Трябваше всеки да се защитава и да се бори за живота си всеки ден", разкрива подробности братът на Ружа Игнатова.

"След затова се прибрах в България, харесвам хората тук. Сега животът ми е различен - ставам в 5 сутринта да тренирам. Имам куче, разхождам го. После почвам работа, получавам нормална заплата и работя по 8 часа на ден. Започвам отново да градя живота си. На моменти ми е трудно, но такава е била съдбата ми. България може да не е лъскава, но за мен е истинска. В Германия, където прекарах голяма част от живота си, е уредено, но хората са студени. И винаги гледат на теб като на втора категория човек", разказва Константин.