/КРОСС/ Връчването на проучвателните мандати има два аспекта. Единият е конституционен и той би трябвало да има за цел да се формира правителство или, ако след три опита - няма правителство, то да се отиде на предсрочни избори служебно. Това обяснява в студиото на БНТ "Денят започна" доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ.

Другият прочит обаче е партийно-политически и в този смисъл президентът трябва да съчетае тези два аспекта. Желанието на първата и втората по численост парламентарни групи да се отива веднага на избори, означава предизборната кампания да бъде сред лято. И въпросът е, при толкова ниска избирателна активност, дали парламентарните групи си дават сметка какво правят. По думите й, е нормално президентът да забави темпото.

Във втората по численост парламентарна група текат процеси, които са много странни и е добре да им се даде възможност да решат дали желаят или не желаят да получат проучвателния мандат, кой ще го получи и дали ще правят усилия.

Почти сигурно е, че няма да стигнем до излъчване на правителство от 50-то народно събрание, смята д-р Иван Брегов, правен експерт в Института за пазарна икономика. Но важното в тази пролука е, дали ще има действия от страна на парламентарните групи, на широкото политическо представителство, дори и на невлезлите в Народното събрание малки политически партии, така че да повишат интереса към политическото участие. И тъй като президентът е имал досега редица инициативи, които обаче често са били само провъзгласявани без да са завършени, дали той ще провокира политическите партии да помислят за някакви по-целеустремени кампании, дали ще се пипа изборния кодекс. Това е времевата пролука, която може да подобри избирателната активност.