/КРОСС/ Войната от 2020 г. между Армения и Азербайджан отбеляза значителна повратна точка, създавайки историческа възможност за мир и сътрудничество в Южен Кавказ. След войната Азербайджан незабавно предложи мирен договор с Армения съгласно основните принципи на международното право, включително взаимно признаване на териториалната цялост и неизползване на военна сила.

Въпреки че положителният отговор на Армения не беше незабавен, напредъкът в мирния процес беше забележим. Ключовият напредък съдържа в себе си и започването на делимитация на границата, мирното завръщане на четири окупирани азербайджански гранични села и подкрепата на Армения относно кандидатурата на Азербайджан за домакинство на COP-29. Тези стъпки подчертават потенциала за траен мир между двете нации.

Предизвикателствата обаче остават. Голяма пречка са териториалните претенции, описани в Декларацията за независимост от 1990 г. и Конституцията на Армения, срещу Азербайджан, които предизвикват основателна загриженост в Баку относно потенциални бъдещи конфликти. Съгласно арменското законодателство международните споразумения трябва да бъдат ратифицирани от Конституционния съд, който може да настоява за резерви при спазването на гореупоменатите основни закони на страната. Това би могло да подкопае гаранциите за сигурност на всяко мирно споразумение.

Арменският министър-председател Никол Пашинян призна този проблем, като се застъпи за нова конституция, която да премахне основанията за бъдещи териториални спорове. На 19 юни 2024 г. арменските медии съобщиха, че на 24 май т. г. арменският министър-председател е подписал указ, с който дава указания на Съвета за конституционни реформи до януари 2027 г. да изготви нова конституция.

Въпреки че конституционните поправки са сериозно препятствие, забавящо мирния процес, все още остава несигурно дали това ще попречи на подписването в близко бъдеще на споразумение за нормализиране.