88 българисти от 32 държави от Европа, Азия и Америка се събраха във Велико Търново
Секция: КУЛТУРА
16 Юли 2024 09:00
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
88 българисти от 32 държави от Европа, Азия и Америка се събраха във Велико Търново

/КРОСС/ 88 българисти от 32 държави от Европа, Азия и Америка се събраха във Великотърновския университет, за са се посветят три седмици на езика и културата ни. В 47-ото издание на форума участват както студенти и докторанти, така и университетски преподаватели, учители, преводачи, има акордеонист, полицай, композитор и държавни служители. Всички са впечатлени от културата и кухнята ни, но и имат своето мнение за политиката и развитието на икономиката на страната ни.

Основната цел на семинара във Великотърновския университет е утвърждаването на българистиката в чужбина. Програмата включва практически обучения по български език и специализирани семинари по изобразително изкуство, съвременно българско кино, български фолклор, история и култура на България, българска митология.  Любопитството към познанието водят чужденци от близо и далече във Велико Търново.

Любовта е довела университетският преподавател по полски език в Германия и преводач от полски и немски в Съда на ЕС в Люксембург Лукаш Гшешак във Великотърновския университет за семинара по българистика:„Имам тук семейство, много приятели и мисля, че всеки език е ключ към света. Български учих в Германия. Живея с българка от 10 години, но тя не иска да говорим български вкъщи, за съжаление, аз искам да уча българския език и културата. Запознахме се в съда на ЕС. Харесвам балканския стил на живот, всичко в България се случва много лесно, няма стрес, кухнята е чудесна, тук се зареждам с хубава енергия. Много четох за политическата криза в България, няма стабилно правителство, българите нямат надежда, че ситуацията ще се поправи и затова не отиват да гласуват, и избирателната активност е много малка. Няма конструктивен диалог“.

Магията от детството е причината чехът Ян да се насочи към българистиката. Младежът е увлечен по нашата култура и проявява любопитство към политиката.„Следвам българистика в Карлов университет в Прага. Като дете бях за първи път в България с моето семейство, просто се влюбих във вашата държава, защото има нещо магично. В културата обичам българските песни, българската музика и легенди. Много бих искал да се занимавам с български език в бъдеще. Не съм сигурен дали има някаква възможност у нас, но ще видим, може да се преместя тук, в България. За жалост, не зная много за българската политика, трябва да се науча повече, но зная, че политиката е много сериозна тема. В Чехия винаги гласувам, защото мисля, че това е много важно. Политиците са нашето бъдеще и дори с нашите гласове могат да направят нещо по-добро. Затова мисля, че политиката е нещо много важно“.

 Развитието на икономическите отношения между Азербайджан и  България, особено в областта на културата и енергетиката са в основата на интереса на Тимур да се насочи към изучаването на български език в родината си: „Българският език ми е интересен, защото културата на Азербайджан и България не са близки. Българският президент дойде в Азербайджан, както и азебрайджанският у вас. Важни са икономическите отношения, нужно е, особено енергетиката и нефта“.

Продължаваме да сме тъмни балкански субекти, затънали в бедност и политически кризи, а изходът е далеч в бъдещето, коментира дългогодишният участник в семинара по българистика във Велико Търново Милан, преподавател по сръбски език и култура: „Същата работа е и в Сърбия, и в България, много корупция, много бедни народи сме. Няма излизане скоро от тази ситуация, може би поне 50 години. В Сърбия имаме хора, които се занимават с политика повече от 30 години. Тук може да стане някаква нова компания и да стане всичко наред, а това няма да е скоро“.

Когато говоря за политика, винаги имам съмнения дали ще мога безпрепятствено да се върна у нас, шегува се учителят и преводач Душко Кръстевски от Република Северна Македония: „В РСМ има интерес за българската литература. Има затруднения за разпространението, не с белетристиката, а с историческите книги, когато трябва да минат границата, предполагам, защото тези на границата не знаят какво има в тези книги.  Ще се делим, докато съществува дълбоката държава и при нас, и при вас. Политиците най-много пречат на хората, които искат да се занимават с културния обмен. Политиците искат обикновените хора да се мразят“.  На семинара по българистика във ВТУ омразата е неприсъщо чувство, защото форумът се гради на приятелствата и години наред връща участниците всяко лято за по три седмици в старопрестолния град.