/КРОСС/ Проповед за Четвърта неделя след Петдесетница

Братя и сестри,

Няма мярка за вярата. Вярата у едного трудно може да се съпостави с вярата у другиго. Случва се и най-силно вярващият да изпита борбата на съмнението, когато Бог реши да го изпита и допусне върху него нападението на поднебесните духове на злобата.

Друг, по-малко вярващ или дори постоянно съмняващ се, изведнъж изпитва блаженството на това да пребивава в Божията любов и изпитва потребността да е винаги с Бога. Удоволствието е само заместител на земното щастие и след като плътта му се насити, то бързо изчезва, оставяйки след себе си опустошена душа. Земното щастие, като всичко земно има начало и край. Веднъж изживяно - макар и за дни, седмици или дори месеци, - то преминава и от него остава само споменът, който вгорчава дните ни. Само блаженството на пребиваващия в безкрайната любов на Твореца, никога не се изчерпва, стига само да знае човекът, че ключът към него е вярата. "А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда", казва светият апостол Павел (Евр. 11:1).

Йезекиил бил син на свещеника Вузий. Пет години след като се заселил в Телавив, бил призован за пророк и получавал видения. Йезекиил разбирал виденията си като лично божие послание и ги предавал на заточениците. Първото му видение набляга на божията слава. Второто описва по един драматичен начин дълбочината и сериозността на греха на Юда. Третото дава успокоение на Юдея и надежда за освобождение. В последното видение на Йезекиил, Бог описва един чудодейно възстановен бъдещ и нов Израел.