/КРОСС/ Зърнопроизводителите очакват най-лошата реколта на слънчоглед и царевица за последните 10 години. Причината е продължителната суша и високите температури, които изгарят културите и прекъсват развитието им.

Земеделски стопани обмислят дали да жънат пролетниците, тъй като с кампанията ще натрупат още разходи.

Звезделин Сурев обработва 2000 дка земя в землищата на Златарица и село Родина. Тази година е насял 550 дка със слънчоглед и 700 дка със царевица. Очаква много слаба и некачествена реколта заради продължителната суша.

„Не ми тежи да работя с кравите": Земеделци у нас борят кризата с работници от Узбекистан

8 души са пропътували около 5000 километра, защото заплащането за фермерския им труд е много по-добро, отколкото в родината им

„При слънчогледа от жегата - започват да изсъхват долните листа и той приключва. Топлият вятър, който прежуля растенията, им помага още по-бързо да приключат. Семената не могат да се напълнят, точно сега се пълнят и ще останат! И добивът ще е много нисък. Под 100 килограма", коментира той.

Оказва се, че не само в Предбалкана край Златарица изпепеляващата суша спира развитието на царевицата и слънчогледа.

„Над месец не е капвал капка дъжда и нещата са плачевни, царевицата е тотално загубена. Тя тръгва да изкласява от жегата, но няма клас. Кочанът, който се заражда, е малък, дребен, зърната са непълни. Навсякъде във форумите виждаме снимки и колегите навсякъде се оплакват. Аз виждам - в Северна България, а и в Южна България... Слънчогледът точно като пълнеше питата, семката остава празна, листата прегарят... Обикаляйки на много места в страната, на много малко места виждам продукция, която ще е качествена и с добри добиви", коментира Пенчо Чанев, който има земеделска фирма в Златарица.

Зърнопроизводителите вече са направили големи разходи по тазгодишната реколта. Освен че очакват нисък добив, ги притискат и ниските изкупни цени. Слънчогледът се търгува по 66 стотинки "на зелено."

„Имаме оране, дисковане, сеене, торене за сеенето, торене след сеенето, пръскане с хербициди, пръскане с листни торове и дотук. А продукцията, която произвеждаме, е на твърде ниски цени и втора или трета година вървим назад! Ако се сметнат под сто килограма от декар и се сметнат реално нещата - може би не е желателно да се жъне, защото жътвата ще хвърли повече разходи", казва Звезделин Сурев.

„От друга страна, разходите надхвърлят в пъти приходите, които не съм сигурен можем ли да очакваме... Почти всички сме с кредити и както са тръгнали нещата, се очаква банките да станат едни от най-големите земеделски производители през следващите 1-2 години", коментира Пенчо Чанев.

Фермерите казват, че през последните години климатът у нас трайно се променя и засушава. А такива продължителни горещини като това лято не са отчитани от 40 години.