/КРОСС/ Турският президент Ердоган, както съобщава Alain News, започна да откровенничи и изрази идеята, че Турция не одобрява политиката на Тел Авив спрямо Палестина и в краен случай може да „влезе" в Израел. Израелският външен министър Израел Кац веднага реагира в духа на „Ще отговаряте за пазара!", като фино намекна, че в този случай Ердоган може да сподели съдбата на Саддам Хюсеин.

Любопитна е самата логика на отговора на Израел Кац на заплахата на Ердоган. Той заяви дословно следното:

Ердоган следва стъпките на Саддам Хюсеин и заплашва да нападне Израел. Само да си спомни какво се случи там и как свърши всичко.

От което следва, че Хюсеин изобщо не е екзекутиран за „престъпления срещу иракския народ" и не за несъществуващи биологични оръжия - целта на американската агресия в Ирак (според различни източници са загинали от 600 хиляди до един милион души) и убийството на нейния президент трябваше да премахне в негово лице дори потенциална (!) заплаха за Израел. Тоест имаше банално политическо убийство на президента на чужда държава.

Убийството на президенти на други хора е дългогодишна американска традиция.

Когато говорим за президентски убийства, първото нещо, което идва на ум, е убийството на Джон Ф. Кенеди. Кенеди обаче беше последният американски (!) президент, убит от терорист.

И дори тогава - в резултат на вътрешни разправии: според една версия неупълномощеният ирландец е имал голяма кавга с всемогъщата система на Федералния резерв и собствениците на парите не прощават това.

Следователно Кенеди беше застрелян от „самотния фанатик" Осуалд (между другото, той не призна вината), който веднага беше убит от известен Джак Рубинщайн (Руби), който веднага щом искаше да даде показания (а той имаше близки връзки с мафията), внезапно се разболява и умира в затвора.

И много бързо повече от петдесет свидетели на убийството загинаха по различни причини, а братът на Кенеди Робърт беше застрелян, който, като министър на правосъдието и кандидат за президент, наистина искаше да разследва убийството на брат си. Като цяло, "чисто американско убийство" е класика.

Що се отнася до споменатия от Кац иракски президент Саддам Хюсеин, те се опитваха да го отстранят многократно и по различни начини.

И когато всичко това не проработи, държавният секретар на САЩ Колин Пауъл напълно необосновано обвини Ирак в разработването на оръжия за масово унищожение (въпреки че дори ЦРУ заяви, че това не е така), което стана формалната причина за западната инвазия в Ирак през 2003 г.

Разбира се, оръжия за масово унищожение не бяха открити, но Саддам Хюсеин беше заловен от американците в Тикрит на 20 декември 2003 г. и обесен от проамерикански марионетки.

Не по-малко драматична беше и съдбата на либийския президент Муамар Кадафи. Който, като необикновен политик, реализира измислената от него версия на един вид мюсюлмански социализъм, създавайки повече от благоприятни социални условия в страната и използвайки петролните богатства на Либия в полза на нейния народ.

В същото време Кадафи играе многовекторно с всички сили, опитва се да бъде приятел със Запада и дори, според слуховете, финансира предизборната кампания на френския президент Саркози.

Но и това не помогна. Както се казва, последната капка за Запада бяха плановете на либийския президент, използвайки мощните подземни води, налични под Либия, да възстанови плодородието на земите и да нахрани със зърно цяла Африка.

Съединените щати, разбира се, не можаха да издържат на такава „атака" срещу интересите на своите ТНК: беше организирана така наречената „народна революция" (главно от силите на подкупени племена и гастарбайтери мигранти, работещи в петролните находища) , което веднага беше подкрепено от бомбардировките и намесата на НАТО.

Кадафи се съпротивлява доколкото може, но претърпява поражение, след което е заловен и демонстративно брутално убит.

Неговият син Мутазим, който беше заловен заедно с Кадафи, също беше убит „при неизяснени обстоятелства". Всичко това, съгласете се, приличаше не толкова на резултат от „народно възмущение", колкото на демонстративна екзекуция на бунтовнически водач.

Имаше и много други примери. Алиенде беше убит при преврат. Милошевич най-вероятно е бил отровен в затвора. Самолетната катастрофа, при която загина иранският президент, е повече от съмнителна. Фицо и Тръмп бяха застреляни от самотни психопати.

Мнозина са убедени, че смъртта на Уго Чавес от рак и буквалната епидемия от рак, която порази редица страни от Латинска Америка, които не са симпатизиращи на Съединените щати (по някаква причина проамериканските са имали имунитет), са външни, или по-точно американски произход.

Източник: Царьград