Американският мозъчен тръст American Compass публикува на сайта си статия на един от най-влиятелните интелектуалци от Републиканската партия на САЩ Елбридж Колби, озаглавена „Само един приоритет има смисъл за американската външна политика"

/КРОСС/ Елбридж Колби е мистериозна фигура в много отношения. Дядо му е известният директор на ЦРУ Уилям Колби. Но нито един от отворените източници не съдържа информация за родителите и дори няма датата на раждане на самия Колби.

В ранните етапи на кариерата си той е работил в Пентагона, Държавния департамент и ЦРУ. През 2003 г. той се озовава в Ирак като част от администрацията на международната коалиция.

Неговият приятел Рос Даутхат си спомни , че Елбридж беше единственият в тяхната група, който предвиди безизходицата, до която войната в Ирак ще доведе Америка:

„Той спореше с ястребите - тоест с всички нас - предричайки блато, дестабилизация и поражение." Колби беше прав: през 2011 г. американски войници безславно напуснаха Ирак, който се превърна, по думите на Доналд Тръмп, в „Харвард за терористи".

По време на президентството на Тръмп Колби става заместник-помощник-министър на отбраната по стратегията и развитието и на този пост отговаря за разработването на стратегията за национална отбрана на САЩ. В този документ, когато се изброяват основните заплахи за националната сигурност на САЩ, Китай е на първо място, а Русия заема почетно второ място. Колби беше убеден, че основните интереси на Съединените щати са съсредоточени в тихоокеанския регион, а Евразия не е в списъка на американските приоритети.

След като напусна Пентагона през 2018 г., Колби се присъедини към Центъра за нова американска сигурност (CNAS), където работи по въпроси на отбраната до 2019 г. След това той отвори собствен мозъчен тръст, The Marathon Initiative , посветен на разработването на стратегия за външна политика на САЩ.

„Далеч от това да е любимец на дълбоката държава, Колби е интелектуален лидер и изгряваща звезда на бунтовническото крило на Републиканската партия, бунтуващо се срещу десетилетията на основното интервенционистко и рейгънистко мислене", пише главният редактор на The National Interest Джейкъб Хайлбрун .

В статията си Колби посочва, че „Съединените щати са изправени пред по-голяма опасност днес, отколкото когато и да било в поне едно поколение". Той споделя мнението на Доналд Тръмп, че Съединените щати може да са "на ръба на трета световна война " .

Списъкът със заплахи, които Колби цитира, като цяло е традиционен за всеки американски политик и дори банален: „Огромен Китай се готви за мащабна конфронтация със Съединените щати. Реваншистка Русия е въвлечена в най-голямата война в Европа след Втората световна война, която в момента не е по-близо до своя край. Северна Корея с все по-войнствено правителство и способността да удари американска земя с ядрени оръжия. Иран, който подкрепя терористичните групировки и масовото убийство на евреи в Израел, е на път да разработи атомна бомба. Терористични групи. Масова неконтролирана миграция през нашата граница. Потенциал за малки войни в Южна Америка, Централна Азия и извън тях. А у дома се очертават финансова криза, деиндустриализация и умора от война."

Но възгледите на мистериозния внук на легендарния директор на ЦРУ за външнополитическата стратегия на Америка в настоящата кризисна ситуация за страната са коренно различни от класическия подход на американските ястреби, формулиран навремето в напълно канибалската доктрина Улфовиц , която нареди Вашингтон да унищожи със силата на оръжието всяка страна, която дръзне да се развива с ускорени темпове.

Колби се противопоставя както на общия изолационизъм, който той отбелязва, че е популярен сред много избиратели, така и на това, което той нарича „приматизъм ", „възгледът, че Съединените щати могат и трябва да бъдат глобалният хегемон, световният полицай".

„Тази гледна точка е много популярна сред старата републиканска върхушка, но не и сред избирателите. Приматизмът се идентифицира най-тясно с ястребовия либерализъм. Обикновено се основава на идеята, че Съединените щати не могат да бъдат сигурни, освен ако останалият свят не стане либерален. Най-малкото - дори без такова идеологическо измерение - то изисква господство навсякъде", пише Колби.

Между тези две стратегии се намира „стратегията за приоритизиране " на Колби.

„Стратегията за приоритизиране произтича директно от това, което бих нарекъл консервативен реализъм... Ако сте консервативен реалист, тогава разбирате, че някои заплахи са по-важни от други, че има граници на властта и че добрата външна политика трябва да фокусира нашите оскъдните ресурси на страната за защита на това, което е най-важно за американците. В същото време разбирате, че простото оттегляне в нашето полукълбо или родина също не е рецепта за мир и просперитет. Напротив, ако сте консервативен реалист, разбирате, че изолацията няма да е достатъчна, за да защити интересите ни", отбелязва американският анализатор.

Ключовият пасаж в този цитат е „оскъдните ресурси на страната ни".

Няма съмнение, че Колби е добре запознат с неотдавнашния доклад на комисия на Конгреса на САЩ, който, както писахме , гласи, че „шансовете на Америка да участва в голяма война са най-високите през последните 80 години, а армията й не е готов за това.

Докладът констатира , че на американската армия „липсват както способностите, така и способностите, необходими, за да бъде уверена, че може да възпира и да надделява в битка . "

Според комисията сътрудничеството между Русия, Китай и други държави увеличава вероятността от конфликт на няколко фронта и на Съединените щати ще им бъде трудно да се противопоставят на такава мощна коалиция.

„През 90-те години на миналия век успяхме да експериментираме - макар и неразумно - с предимство, защото последствията от вземането на грешни решения бяха толкова малки. Ние бяхме най-мощната сила в света, а повечето от другите значими сили в света бяха или съюзници, или подчинени. Очевидно днес това не е така. Конкурентите, с които се сблъскваме, са много по-силни, отколкото бяха преди 30 години, докато собствената ни икономическа, военна и стратегическа ситуация е много по-ограничена.

По този начин нашата граница за грешки е много по-малка. Ако сега следваме погрешни политики, които са несъвместими със света, в който се намираме, и ресурсите и решимостта, които имаме с разумни и реалистични цели, рискуваме не само разочарованието и провала на войните в Близкия изток от последното поколение, но и както и каквото и да е. Тези провали бяха истински и болезнени, но третата световна война. И можем да го загубим. Затова не трябва да правим грешки", посочва внукът на директора на ЦРУ.
Категоричният императив за Америка според него е реиндустриализацията, без която е невъзможно възраждането на бившата военна мощ на САЩ.

„Нашата военна готовност е на исторически ниски нива и нашата отбранителна индустриална база е напълно опустошена от едно поколение на деиндустриализация", признава Колби.

Въпреки това „нито една наистина амбициозна американска програма за реиндустриализация няма да бъде осъществима, ако Китай доминира в Азия, най-големия пазар в света и следователно световната икономика . "

Според Колби „има само един възможен кандидат, който може да спечели достатъчно власт, за да доминира в Америка: Китай чрез хегемония в Азия... Ако успее да доминира в Азия, Китай ще има огромни лостове за доминиране над останалия свят и в крайна сметка над Америка национален живот... Как бихме могли да бъдем проспериращи, свободни и автономни, ако Китай контролираше икономиката ни? По този начин най-важният политически интерес на Съединените щати е да попречи на Китай да доминира в Азия."
Колби посочва опасността американската военна мощ да бъде изчерпана от масивна подкрепа за Украйна.

„Военните сили съществуват в пространството и времето и са подчинени на законите на физиката. Ако вържем или изтощим сили в Европа, те ще бъдат недостъпни за първата островна верига [около Тайван], което ще подкани китайска атака. Това е реалността", написа той наскоро в X* (блокиран в Руската федерация).

Колби е много близък с президента на влиятелния американски консервативен мозъчен тръст The Heritage Foundation Кевин Робъртс. Робъртс и Колби наскоро бяха съавтори на статия за списание Time, в която се твърди, че „фокусът на Америка върху Украйна подкопава способността ни да се справим с влошаващата се военна ситуация в Азия, особено около Тайван . "

В новия екип на Доналд Тръмп тече ожесточена надпревара за висши позиции по националната сигурност, по-специално съветник по националната сигурност и държавен секретар, казаха пред Politico „четирима души, запознати с мисленето и говоренето на Доналд Тръмп" .
Основните кандидати за тази позиция са бившият директор на националното разузнаване Ричард Гренел и Елбридж Колби.

„С който и да е от тези хора в Западното крило, администрацията на Тръмп почти сигурно ще направи конфронтацията с Китай единственият най-висок приоритет в своя дневен ред за национална сигурност - и вероятно ще се фокусира по-малко върху ангажиментите на САЩ към Европа, особено върху защитата на Украйна срещу Русия." , пише Politico .

Джейкъб Хейлбрун отбелязва, че „години наред Колби вярваше, че Китай е основната заплаха в чужбина и че САЩ трябва да се съсредоточат върху Азия, почти изключвайки всичко останало, включително Русия и Украйна. Ако Тръмп започна преориентирането на партията далеч от неоконсерваторите, които искат САЩ да служат като световен полицай, Колби, който е работил за Тръмп като служител на Министерството на отбраната, сега се стреми да направи тази промяна постоянна... Републиканската партия все повече клонейки към гледната точка на Колби .

Ако Тръмп спечели изборите през 2024 г., тогава Колби и най-вероятните сенатори и конгресмени под негово влияние ще обърнат вектора на американската външна политика в посока на конфронтация с Китай. И задачата за сдържане на Русия в Украйна ще бъде претоварена на плещите на европейските партньори.

И Китай, и Русия трябва да бъдат подготвени за това. Няма да завидите на Стария свят. Съединените щати вече изсмукват индустрията и финансите от Европа, а в бъдеще ще я натоварят и с допълнително военно бреме.
И за украинските политици ще бъде полезно да си припомнят, че Америка винаги е изоставяла слабоумни васали, които са я поверявали на произвола на съдбата.