/КРОСС/ Само на 18 години Валентина Георгиева се класира пета на прескок на олимпийските игри в Париж в компанията на седемкратната златна медалистка Симон Байлс.

Пред bTV гимнастичката беше категорична, че изключително много се възхищава на американката, както и всички друг момичета във финала.

"Да съм рамо до рамо с нея много ме нахъсваше и мотивираше да изкарам спортната злоба, която имам. Не смятам, че съм нещо по-малко от всички останали, щом попаднах в този финал. Караше ме да успявам да я догоня, да се старая да я задмина. Просто нейната гимнастика не може да се сравни с нашата", каза Георгиева.

"По време на квалификациите имаше страшно много емоции. Имах рожден ден, играх в първия поток, до последната гимнастичка не знаех дали ще съм във финала или не. Беше един доста дълъг ден. Малко преди полунощ разбрах дали ще съм финалистка. Гледах да сдържа емоциите си, защото знаех, че ще ме натовари психически и не искахме да правим технически грешки. На финала бях спокойна, правих своето и това, че съм здрава е най-важното. Не очаквах дори да съм на пето място", сподели тя.

"Поставих си целта да се върна здрава. Не тръгнах с очаквания, защото следват разочарования. Не исках да разочаровам себе си. Старах се за чисто изиграване и финал", добави още Георгиева.

Постижението й е впечатляващо и предвид тежката контузия, с която тя се бори няколко месеца преди Париж 2024. На европейското първенство в Мюнхен тя къса кръстни връзки на коляното.

"Самият ден започна така - с повече нерви. На квалификациите ми казаха, че не можем да загряваме в официалната зала, а в тренировъчната. Времето ни пришпори, осем момичета сме. Когато се качихме в официалната зала, чух, че имаме право на два опита за загрявка. Преди мен италианката успя да се контузи и се паникьосах още повече. От момента, в който стъпих на подиума и се представих, ми е едно черно петно, не помня особено много. Усетих, че нещо ще стане, защото усетих и техническата грешка. В момента, в който паднах, в главата ми беше "Извадих си коляното!". Не усетих болка, но по-скоро се изплаших. Припаднах за около 40 минути и се свестих в линейката. В болницата прекарахме 5 часа по рентгени и други доктори. През цялото време исках да си движа крака, не ме болеше. Като казаха, че може би е кръстна връзка, треньорът каза, че възстановяването е 8 месеца и трябва да се въоръжа с търпение", сподели Георгиева.

Тя не пропусна да благодари на треньора си Филип Янев, който през този период, а и от самото начало на кариерата й е до нея. А по време на възстановяването не ѝ позволява да помисли за отказване.

"В началото останах сама, не допусках никого до себе си. Неотлъчно до мен беше треньорът Филип Янев. Две седмици след операцията - с шина и патерици, аз бях в залата. Това, че седях там, ме накара да се върна по-силна, защото не исках историята да приключва с една контузия. Да стигна до олимпийските игри беше напълно достатъчно, без значение дали има финал или медал", каза тя.