/КРОСС/ Президентът не е нотариус, който да подпечатва всеки документ, който му се предоставя, но неговите инструменти за въздействие върху служебното правителство са силно ограничени. Когато има лица, чиято същност е компрометирана, тогава президентът няма основания по Конституция да ги отхвърля. Това каза преподавателят по конституционно право д-р Орлин Колев в предаването „Здравей, България" по Нова телевизия.

Президентът не може да налага волята си за подбора и състава на бъдещия служебен кабинет. Конституционалистът определи като „голям гаф" факта, че държавният глава обвързва провеждането на парламентарни избори с формирането на служебен кабинет.

„Ако има риск от това, че може да няма служебно правителство, това не означава, че не трябва да имаме парламентарни избори. Той може да насрочи избори и без служебно правителство", заяви д-р Колев.

Според преподавателя по конституционно право доц. Наталия Киселова отказът на Румен Радев да подпише указ за назначаване на служебното правителство на Горица Кожарева не е противоконституционен.

„Според тълкувателно решение номер 2 от 2002 г. на Конституционния съд думата „предложение", що се отнася до процедури, в които участва държавният глава, предполага финалният акт да е негов. Това означава, че и в случая със служебното правителство окончателната дума е на президента", заяви доц. Киселова.

Ако президентът реши да остави сега действащия кабинет „Главчев", то държавният глава трябва да издаде указ за неговото преназначаване и едва след това такъв за дата на предсрочни избори, допълни тя.

Според нея разговорите трябва да бъдат водени с всички от списъка с потенциални кандидати за министър-председател. Председателят на Народното събрание няма правото да отказва, смята доц. Киселова.