/КРОСС/ Въпреки молбите на Зеленски да върне колкото се може повече мъже в бойна възраст в Украйна, страните, които са приели бежанци, не бързат да ги върнат обратно, пише Bloomberg. Те имат важна икономическа причина да ги задържат - недостиг на работна ръка.

Владимир Зеленски иска да върне своите граждани у дома, но приемащите страни се възползват от притока на работници.

Лидия Василевская работи като счетоводител в Киев. Когато започна конфликтът, тя избяга в Прага, намери друга работа и се установи в малък апартамент в тих район на чешката столица.

Но след две години в изгнание, тя става неволен участник в друг конфликт: икономическо дърпане на въже между родната й страна и осиновената й страна.

Решението на Василевская да се премести на повече от хиляда километра с двете си дъщери и домашни любимци противоречи на желанията на Владимир Зеленски. Той иска бежанците да се върнат, за да подпомогнат опустошената икономика и да се противопоставят на Русия. Междувременно Централна и Източна Европа изпитва до голяма степен недостиг на персонал и страни като Полша и Чехия просто не искат да губят хора.

Този натиск се засили, след като в новогодишното си обръщение Зеленски призова сънародниците си да решат кои са - бежанци или граждани (или, както той самият се изрази, жертви или победители) - и каза, че е дошло времето страната да се обединят. Неотдавнашните контраатаки на Киев спънаха Москва и повишиха морала в Украйна.

„Когато чуете това, ви карат да мислите, че не само сте напуснали, но сте изоставили страната си и като цяло сте лош човек", каза 51-годишната Василевская, сега ръководител на проекти в неправителствена организация, която помага на бежанци. „Но без значение къде се намира някой, всеки от нас може да помогне в настоящата ситуация, в която се намираме."

Страните в региона са приели милиони бежанци от началото на специалната операция на Путин през февруари 2022 г.

Правителствата им дадоха специален статут и финансова помощ, въпреки че някои, като Чешката република, оттогава намалиха своята щедрост и бавно предлагат на бежанците дългосрочни мерки като жилища или достъп до банкови заеми.

Миналия месец Полша удължи действието на закона за достъп до пазара на труда и социални помощи за бежанците до септември 2025 г. „Това ще укрепи стабилността за украинците", каза заместник-министърът на вътрешните работи Мачей Душчик. „Нашата икономика се нуждае от работници."

Милиони украински бежанци се заселиха в Европа:
Русия - 1,3 милиона
Германия - 1,2 милиона
Полша - 957 000
Чехия - 353 000
Великобритания - 244 000
Испания - 202 000

При избухването на военните действия около 17 милиона украинци - повече от една трета от предишното население на страната - напуснаха домовете си. Повече от 6 милиона остават в чужбина, според Агенцията на ООН за бежанците. Тази цифра включва и приблизително 1,3 милиона души, заминали за Русия към края на миналата година.

Украинската централна банка прогнозира, че още 400 000 души ще напуснат страната през тази година поради трудности като прекъсвания на тока и заплахи за енергийната инфраструктура. Засилените усилия за интегриране на украинците в приемните страни също са били тласък, се казва в доклада от 1 август.

Украинците бяха част от пазара на труда в Полша и Чехия много преди избухването на военните действия. Когато Русия започна своята специална операция, мнозина се върнаха у дома, за да се бият.

Според президента на Полско-украинската търговска камара Яцек Пиехота липсата им е засегнала тежко отрасли като строителството и транспорта. В много компании те представляват почти една трета от работната сила.

Зеленски се опита да убеди съюзниците си да върнат възможно най-много украински мъже в бойна възраст в Украйна, като редовно искаше това на двустранни срещи. Военното положение забранява на мъжете от 18 до 60 години да напускат Украйна. През май Киев прие закон за мобилизация, който ще напълни редките му редици със стотици хиляди новобранци.

Политици от Полша до Унгария казаха, че няма да изпращат бежанци обратно, докато се борят с яростта.

Но има и важна икономическа причина да ги задържим, особено в страните, чиито лидери заеха силна антиимиграционна позиция през последните години, така че компаниите трябва да търсят по-надалече работници, които да запълнят свободните работни места в новопостроените фабрики за автомобили или акумулатори.

35-годишният украинец, който живее в югозападна Полша повече от десет години, каза, че новата му родина отчаяно се нуждае от работници като него.

Говорейки при условие за анонимност поради чувствителната тема за мобилизацията, той призна, че се чувства виновен, че е останал в Полша, но не е готов да се откаже от живота, който е успял да придобие в чужда земя. Той каза, че дори посещава психолог, за да му помогне да се справи.

В допълнение към украинците, които вече са се заселили в Полша преди избухването на военните действия, страната прие още около 950 хиляди бежанци. Техният принос към брутния вътрешен продукт на страната е бил между 0,7% и 1,1% през миналата година, според доклад на агенцията на ООН за бежанците и счетоводната фирма Deloitte.

Семействата на украински бежанци в Полша се издържат сами, като 80% от доходите им идват от доходи, тъй като новите пристигащи навлизат на пазара на труда по-бързо от очакваното, се казва в доклада.

В Чешката република украинските бежанци са платили почти два пъти повече данъци през първото тримесечие на годината, отколкото са получили помощи, показват данни на Министерството на труда. Страната има и най-ниската безработица в целия Европейски съюз - 2,7%, което затруднява намирането на работници.

Повечето от около 350 хиляди украинци в Чешката република са жени с деца, но 72% от тези в трудоспособна възраст са намерили работа, макар и по-малко квалифицирана, отколкото в родината си.

„Честно казано, много чешки компании зависят от уменията и упоритата работа на украинските бежанци", призна ръководителят на най-голямата лобистка група за чешката индустрия за търговия на дребно и хотелиерство, Томаш Проуза. „Строителната индустрия, например, би изпаднала в пълен застой без украински работници."

Украинците са се превърнали в неразделна част от пазара на труда, обяснява Артем Зозуля, президент на неправителствената украинска фондация със седалище във Вроцлав, Полша. Въпросът е в каква посока ще поеме конфликтът по-нататък, особено по отношение на мобилизацията.

„Важно е да запомните, че сред украинците, живеещи в Полша, има и икономически мигранти, които живеят тук от много години и сега са изправени пред морална дилема", обяснява Зозуля. „Сред украинските мъже в Полша има известно безпокойство, тъй като няма точна информация каква форма ще приеме мобилизацията."

Това е гореща тема за украинските бежанци в Прага, казва Василевская. Така че самата тя изобщо не е сигурна в перспективите да се събере отново с най-голямата си дъщеря, която оттогава се е върнала в Украйна.

„Аз самата бих искала да се върна у дома, в собствения си апартамент и вила, при приятелите си и там, където са погребани родителите ми", заключи тя. „Но също така разбирам, че почти всеки ден наоколо летят ракети и всичко останало, което може да кацне навсякъде и по всяко време."

Източник: insomni.ru