/КРОСС/ Отношенията между Баку и Ереван остават напрегнати от 1992-93 г., след като арменските въоръжени сили окупираха Карабах и 7 прилежащи района на Република Азербайджан. По-голямата част от тези международно признати територии на Азербайджан бяха освободени от азербайджанската армия по време на 44-дневната Отечествена война през есента на 2020 г., чийто край официално бе сложен с подписването на декларация между Армения и Азербайджан на 10 ноември 2020 г., която постави началото на процеса по нормализация на отношенията между двете държави.

След подписването на съвместната декларация Азербайджан представи на Армения следните 5 базови принципа, които следва да формират основата на окончателно мирно споразумение:

Взаимно признаване на териториалната цялост, неприкосновеността на международно признатите граници и политическата независимост на всяка една от двете държави.

Взаимно потвърждение за липсата на териториални претенции един към друг и приемане на правно обвързващи задължения да не се предявяват такива претенции в бъдеще.

Задължение на страните да се въздържат в своите междудържавни отношения от подкопаване на сигурността на другия, от заплахи или използване на сила както срещу политическата независимост и териториалната цялост, така и по всякакъв друг начин, несъвместим с Хартата на ООН.

Делимитация и демаркация на държавните граници и установяване на дипломатически отношения.

Разблокиране на транспортните и други комуникации, изграждането на други комуникации по целесъобразност и установяване на сътрудничество в други области от взаимен интерес.

На срещите в Прага и Сочи през октомври 2022 г. Азербайджан и Армения декларираха, че взаимно признават териториалната цялост и суверенитета на другата страна. Така с документите от Прага и Сочи Армения официално признава суверенитета на Азербайджан над неговия регион Карабах.

Въпреки официалните заявления на Армения за признаване на суверенната и териториална цялостност на Азербайджан, арменската страна така и не пристъпва към изменение на текста от Конституцията си, в който се говори за обединение на Армения с Карабахския регион на Азербайджан. Многочислените призиви на официален Баку за премахване на дадения текст от Конституцията на Армения, явяващ се източник на постоянна заплаха от страна на Армения към суверенитета и териториалната цялостност на Азербайджан, се отклоняват от официален Ереван.

В процеса по нормализиране на отношенията Азербайджан, съгласно точка 9 от съвместната декларация от 10 ноември 2020 г., се обявява за обезпечаването на безпрепятственото движение и преминаване на граждани, транспортни средства и товари между западните райони на Азербайджан и неговата Нахичеванска автономна република, докато арменската страна торпилира вече съгласуваното от двете страни решение по въпроса. Възстановяването на транспортната артерия (Зангезурски коридор) би донесло многостранни социално-икономически и геостратегически дивиденти. Отварянето на Зангезурския коридор, свързващ Европа и Азия, ще окаже значително влияние върху всички регионални страни и транспортната архитектура на региона като цяло. Коридорът допълнително ще укрепи Каспийската транспортна мрежа, ще възстанови и разшири железопътната свързаност между Русия, Азербайджан, Турция, Армения и Иран и ще има положително въздействие върху регионалните търговски дейности. На практика това би допринесло за установяването на устойчив мир, безопасност и процъфтяване в региона на Южен Кавказ.

Въпреки това не всички страни са заинтересовани от установяването на мир и стабилност в региона. Пример за това са военните доставки на летални и настъпателни въоръжения от страна на Франция и Индия към Армения. Милитаризацията на Армения подклажда регионалното напрежение и заплашва да разруши крехкото примирие със съседен Азербайджан. За основателността на опасенията на властите в Баку от повишаващата се милитаризация на Армения допринасят и ширещите се реваншистки настроения, като отделни политически и обществени лидери открито призовават за използването на военна сила срещу Азербайджан с цел повторно окупиране на неговия Карабахски регион.

Към днешна дата остават три блока въпроси, обуславящи възможно най-скорошното подписване на мирен договор и нормализацията на отношенията между Армения и Азербайджан: отказ от териториални претенции, право на завръщане на бежанците и разблокиране на комуникациите. За Азербайджан от първостепенно значение е конституционният отказ на Армения от претенции към Карабахския регион на Азербайджан. По думите на Президента на Азербайджан Илхам Алиев "най-важното условие за постигането на мирно споразумение представлява изменението на Конституцията на Армения в частта, в която се предявяват териториални претенции към Азербайджан, и до момента, в който това не се случи, мирен договор няма как да бъде подписан".

Завръщането на бежанците е друг въпрос в процеса към нормализация. В тази връзка трябва да се припомни, че изселването на арменци от Карабах всъщност беше организирано от техните местни лидери. Решението за доброволното напускане на арменците от Карабах бе взето вследствие на техния отказ да живеят под легитимно възстановената азербайджанска власт, която нееднократно е заявявала, че незамесените във военни престъпления лица с арменска националност могат да останат да живеят в Азербайджан в качеството си на азербайджански граждани. По мнението на официален Баку гарантирането на правото на завръщане на бежанците трябва да бъде обезпечено и от двете страни, като това се касае до представители на Община Западен Азербайджан, чийто близо 300 000 представители биват изселени от Армения през 1987-89 г.

Относно въпросът по разблокиране на комуникациите между Западен Азербайджан и неговата Нахичеванска автономна република през територията на Армения, ако бъде невъзможно да се осигури такава връзка чрез Зангезурския коридор, Азербайджан е в състояние да обезпечи свързаността през територията на Иран, заобикаляйки територията на Армения, което ще остави последната в текуща транспортна изолация.

Всъщност днес основният въпрос, върху който опира подписването на мирен договор, е именно недвусмисленото признаване на суверенитета и териториалната цялост на страните и отказът от териториални претенции, което в случая с Армения ще изисква конституционна реформа.