/КРОСС/ Близо 1500 учени и специалисти в Антарктика, се събраха в южната част на Чили за 11-ата конференция на Научния комитет за антарктически изследвания тази седмица, за да споделят най-важните изследвания от огромния бял континент, предаде Reuters.

Почти всеки аспект на науката, от геологията до биологията и глациологията до изкуствата, беше обхванат в конференцията, но е присъствал и общ мотив - Антарктида се променя, по-бързо от очакваното.

Екстремните метеорологични явления в покрития с лед континент вече не бяха хипотетични случаи, а разкази от първа ръка от изследователи за обилни валежи, интензивни горещи вълни и внезапни събития на Foehn (силни сухи ветрове) в изследователски станции, довели до масово топене, отчупване на гигантски ледници и опасни метеорологични условия с глобални последици.

Лиз Келър, специалист по палеоклимат от университета Виктория в Уелингтън в Нова Зеландия, който ръководи сесия за прогнозиране и откриване на повратни точки в Антарктика, съобщи, че няма яснота дали тези явления представляват временен спад или необратим процес.

Данните на НАСА показват, че ледената покривка на Антарктика е достатъчно голяма, че да повиши глобалното средно морско ниво с до 58 метра. Проучванията показват, че около една трета от световното население живее под 100 вертикални метра от морското равнище.

Въпреки че е трудно да се определи дали сме достигнали повратна точка, Келър казва, че е ясно, че скоростта на промяна е безпрецедентна.

"Може да видите същото покачване на CO2 в продължение на хиляди години, а сега се случи след 100 години", каза Келър.

Майк Вебер, палеоокеанограф от германския университет в Бон, който специализира в стабилността на ледената покривка на Антарктика, казва, че седименти, датиращи отпреди 21 000 години, показват подобни периоди на ускорено топене на леда.

Ледената покривка е претърпяла подобна ускорена загуба на ледена маса най-малко осем пъти, каза Вебер, като топенето е бавно в продължение на няколко десетилетия, което поставя началото на фаза на загуба на лед, която може да продължи векове, което води до драстично по-високи морски нива по света.

Вебер казва, че загубата на лед се е увеличила през последното десетилетие и въпросът е дали вече е започнала вековната фаза или не.

"Може би навлизаме в такава фаза в момента", каза Вебер. "Ако сме, поне засега, няма да има спиране."

Учените се съгласиха, че най-лошите сценарии все още могат да бъдат избегнати чрез драстично намаляване на емисиите от изкопаеми горива.

Вебер казва, че земната кора се възстановява в отговор на отдръпващите се ледници и намаляващото им тегло може да балансира покачването на морското равнище, а ново изследване, публикувано преди седмици, показва, че все още е възможен баланс, ако скоростта на промяната е достатъчно бавна.

Матийо Касадо, палеоокеанограф и метеоролог във френската лаборатория по науки за климата и околната среда каза, че данните от десетки ледени ядра, събрани в ледената покривка, са му позволили да реконструира температурните модели в Антарктика, датиращи отпреди 800 000 години.

Изследването на Касадо показа, че сегашното повишаване на температурата през последните петдесет години очевидно е извън естествените периоди на топене в Антарктика, подчертавайки ролята на индустрията в производството на въглеродни емисии, които стимулират изменението на климата.

Той добави, че последният път, когато Земята е била толкова топла, е било преди 125 000 години и морското равнище е било с 6 до 9 метра по-високо "главно заради Западна Антарктика".

Температурата и въглеродният диоксид исторически са били в равновесие и са се балансирали взаимно, каза Касадо, но в момента имаме много по-високи нива на CO2 и сме далеч от равновесие.

"Това, което се случва в Антарктида, не остава в Антарктида", каза Касаса, добавяйки, че глобалните атмосферни, океански и метеорологични модели са свързани с континента.

"Антарктида не е просто фризер, изолиран от останалата част на планетата."