Варианти за изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „Мустафа срещу България“ бяха обсъдени на работна среща в МП
Секция: БЪЛГАРИЯ
04 Септември 2024 14:02
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Варианти за изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „Мустафа срещу  България“ бяха обсъдени на работна среща в МП

/КРОСС/ Няколко предложения за законови промени, чрез които да се изпълни решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Мустафа срещу България" бяха обсъдени на работна среща в Министерството на правосъдието (МП). На нея присъстваха представители на трите военни съдилища в страната в София, Пловдив и Сливен, на Военноапелативния съд, както и експерти на МП. Срещата се ръководеше от зам.-министър Спаска Кинчева. МП иска да чуе мнението на военните съдии за възможните решения, подчерта зам.-министър Кинчева.

В решението си „Мустафа", което е окончателно от 28 февруари 2020 г., ЕСПЧ установи нарушение на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Казусът бе свързан с предаването на съд и осъждането на цивилно лице от военни съдилища, тъй като един от подсъдимите с него е служил в армията по време на извършване на престъплението. А в решението си ЕСПЧ посочи, че правомощията на военното наказателно правораздаване следва да се разпростират върху цивилни лица единствено при наличие на наложителни причини, обосноваващи подобна ситуация, и то на ясна предвидима основа, като наличието на наложителни причини трябва да бъде доказано за всеки конкретен случай.

За изпълнение на това решение в МП бе създадена работна група, начело на която е зам.-министър Кинчева.

На работната среща бяха обсъдени различни предложения за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт, Закона за отбраната и въоръжените сили. Едно от тях бе за цялостно изключване на престъпленията, в които подсъдими са и цивилни лица, от компетентността на военните съдилища. Дискутира се и идея за девоенизация на военните съдии, както и за участие на цивилни лица като съдебни заседатели по делата за престъпления, извършени от военни, в осъществяването на които са участвали и граждански лица. Съпътстващо бяха поставени въпросите за уреждането на категорията труд на заварените военни съдии, както и за висящите дела.

Нито един от вариантите не се приема еднозначно от военните съдии.