/КРОСС/ Семейството, децата и просперираща България са теми, обединяващи днес българското общество. Това казаха за БТА социологът от „Тренд" Евелина Славкова, социалният антрополог Харалан Александров и социологът Добромир Живков от „Маркет ЛИНКС". В Деня на Съединението БТА потърси мнението им на относно това какво обединява българите днес и има ли разделение в обществото ни.

Реалността е, че въпреки налични различия, българското общество все още има общи цели и стремежи, заяви Евелина Славкова. Според нея понякога разделенията се акцентират от политически или медийни фигури, които имат интерес от поляризацията.

Ако се стигне до тежка криза, българите винаги се обединяват и намират начин да се държат солидарно и да се подкрепят, каза Харалан Александров. Разделението е по-видимо, но не е по-дълбоко, отколкото е било преди, добави той.

Способни сме да се обединяваме и има доказателства - социалните напрежения от 2013 г. и 2020 г., посочи Добромир Живков. Видяхме на чисто политическия терен големи вълни от обединяване около политически каузи през последните три-четири години. Когато обществото бъде убедено и повярва в една цел, политическа сила и нейните лидери, то е способно да се обединява и да делегира доверието си. Но пък бързо се губи това доверие, обясни Живков.

Какво разделя и обединява обществото ни

Повече теми ни разделят, отколкото обединяват. Това, което ни обединява, е много често негативно, посочи Александров. Една от темите, които обединява българите, е, че България е прекрасна страна, но държавата - политическата класа - не работи добре. Има много широка степен на консенсус между хора от различни групи, че имаме нужда от по-добро управление, обясни Харалан Александров.

Имаме съгласие около това, че България е чудесно място за живот и с малко желание и усилия може да стане още по-хубаво, каза Александров и добави, че има промяна в това отношение. Според него преди 20 години не е било така. Беше много популярно да се напуска България, смяташе се за проява на успех, ако можеш да отидеш да живееш в Европа или другаде по света. Сега не е така. Това е резултат от горчивия опит, който натрупаха много българи, които живеят в чужбина, коментира Харалан Александров.

Изумително висока подкрепа получи много противоречивия и проблематичен закон срещу пропагандата на ЛГБТИ. От моите наблюдения масово в страната хората одобряват тази мярка, което означава, че българите имат склонност да се обединят, като разпознаят нещо като проблем. В случая имат усещане за заплаха, насочена към децата, коментира Харалан Александров. Децата са висша ценност в България, българите живеят заради децата си, правят много жертви заради тях, инвестират страшно много в бъдещето им. Дали това е добре или не, е друг въпрос, защото понякога ги правят зависими през тази свръхгрижа, посочи Александров. По думите има съгласие напоследък, че светът става опасно място, а това е много притеснително развитие.

Всички искаме модерна и просперираща България, искаме да запазим своята идентичност, но също така пътищата, по които тази цел може да бъде постигната, са в доста различна посока според различните части на обществото. Имаме доста обобщен национален идеал, но му липсва пълнота в неговата конкретика. Това е един от проблемите на нашето съвремие - не можем да дефинираме в конкретика какъв е нашият национален идеал, коментира Добромир Живков.

Разделени сме, защото не може да намерим пътя, по който да постигнем нашата голяма цел, заяви Живков. Дали трябва да вървим изцяло съобразявайки с демократичните и либерални ценности, или трябва да търсим по-различен път, в който да удържаме националната си идентичност в много по-висока степен. Може би, това е най-същественото разделение понастоящем, коментира Добромир Живков.

Семейството като ценност и децата са теми, около които българското общество е обединено. Инвестицията в образованието на децата също. Има някакъв оформен консенсус в българското общество и по отношение на принадлежността на България към Запада. Запазване на националната идентичност, борба с корупцията са също теми, които социологически показват високи дялове на единомислие в българското общество, коментира Евелина Славкова.

Трудно е да се очертаем голям, генерален разлом в днешно време, който да разединява българското общество генерално, смята тя. Появяват се теми със сигурност, които водят до различно мислене в различни социални групи, такъв пример е войната между Русия и Украйна. Но тежки разломи не се отчитат. А появата на тежки разломи може да доведе до сериозни сътресения в българското общество, които ще бъдат видими, каза още Евелина Славкова.

Колко е разделено обществото ни

Виждаме дълбокото разделение в обществото, което от части има своята собствена национална специфика, но до голяма степен отразява и разделението в света. Преди около 140 години мисля, че разделението в обществото ни е било не по-малко, както и преди 100 години. Не може да твърдим, че сега сме най-разделени откогато и да е било, каза Живков.

Твърдението, че обществото ни е по-разделено от всякога, в голяма степен се основава на видимостта на различията в медиите, в социалните медии и други платформи за комуникация, където хората могат лесно да изразяват и разпространяват своите мнения, коментира Славкова. Въпреки това невинаги е ясно дали наистина сме по-разделени или просто имаме по-голяма видимост на различните гледни точки благодарение на технологиите и глобализацията, каза още тя.

Сега много лесно регистрираме разделението, защото такъв е духът на времето, смята Александров. На културно ниво споделяме много силни консенсуси. Един от тях е, че смисълът на живота е да оставиш света на децата си в по-добро състояние, отколкото си го заварил. Друго е, че образованието е ценност и трябва да се инвестира в него. Също така, че трябва да се грижим за своите хора - близки, познати, за нашата държава, както и да сме леко подозрителни към външния свят, обясни Харалан Александров.