/КРОСС/ Добре е да се сложи рамка на ипотечното кредитиране - до 85%, 30-годишен срок. Това каза кредитният консултант Тихомир Тошев в предаването „Денят започва" по БНТ.

50% съотношение дълг-доход се смята, че би предпазило от по-сериозни рискове в бъдеще.

Тошев допълни, че БНБ дава възможност банките да се движат с до 5% в поставените рамки спрямо предходното тримесечие.

Според кредитния консултант имотен балон на имотния пазар все още няма, но предупреди, че е възможно да има срив на имотите. Интересът от покупка на жилища остава висок, а продавачите не искат да продават. „Има го и очакването от влизането в еврозоната. Статистиката показва, че при повечето страни след влизане в еврозоната има още една вълна на ръст на цените в рамките на 8 до 15% в различни държави. Но има една държава, при която е обратното - Литва, заради това, че пренавиват пазара с много високи ръстове преди влизането, след влизането в еврозоната цените падат надолу, и то с доста сериозен проблем", обясни Тошев.

Той призова към разумност в инвестирането в имоти.

Георги Ангелов - старши икономист на Институт „Отворено общество", смята, че въвеждането на мерки е било неизбежно заради рекордния растеж на ипотечното кредитиране. „За последните години това е най-високият растеж. Досегашните опити БНБ вербално да насърчи банките да внимават повече не се получаваха, така че беше задължително да се вземе нещо по-реално, за да се види, че регулаторът действа", коментира той.

По думите му около 1/4 от отпуснатите кредити през последната година са извън тези правила. „Т.е. имаме един доста голям сегмент на хора, които взимат кредит, който е над техните възможности - 50, 60, 70, 80% от техните доходи отива за обслужване на кредит", отбеляза Ангелов.

Ниските лихви у нас са резултат от високата ликвидност в банковата система, обясни експертът. „Затова се насочват толкова пари към жилищния пазар като инвестиция, понеже няма какво да ги правим тези пари. Нямаме развит финансов пазар, не може да си купиш държавни ценни книжа, не може да си купиш облигации, акции в България на борсата почти няма. Парите ги държиш на нулева лихва в банка и започва един спекулативен елемент, в който хората използват жилищата като някаква сигурна инвестиция. Но когато всички изведнъж отидат на пазара, се получава изкуствено раздуване на цените", поясни Ангелов.