/КРОСС/ Художествена галерия „Владимир Димитров - Майстора" представя мащабна юбилейна изложба по повод 120 години от рождението на Стоян Венев - художник, създал самобитно творчество, със собствен почерк и стил и достъпен изразен език. В творбите му винаги има лека закачка или намигване. Рисува с едри краски, едри форми и лаконизъм на композицията. За него няма да прозвучи като клише твърдението, че е „емблематичен художник" - с разпознаваем щрих и тематика, претворил с разбираща и всеопрощаваща усмивка живота на обикновения човек и неговите житейски прегрешения, българските нрави, мотиви из българския фолклор и родната природа. В този смисъл той е изненадващ и с лиричния си поглед към нейните красоти, които пресъздава с четката си.

Стоян Венев е роден в с. Скриняно, община Кюстендил. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис", при проф. Борис Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов. Дарованието му се проявява с еднаква сила както в живописта, така и в карикатурата. Стоян Венев е член-съосновател на Дружеството на новите художници. Някои от произведенията му се основават на антифашистки идеи, заради което е подвеждан под отговорност. Дългогодишен редактор е на вестник „Стършел".

Стоян Венев представя самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участвал е със свои картини в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ и Ню Йорк. Организирани са шест юбилейни изложби - през 1954, 1964, 1974, 1984, 2004 и 2014 година. Последното мащабно представяне на Венев в Кюстендил е през 2014 година. Картини на Стоян Венев са притежание на Националната художествена галерия, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкинския музей в Москва, както и галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и много частни колекции.

Лауреат е на Димитровска награда през 1950 и 1953 г., удостоен е със звание „Народен художник" през 1954 г. и „Почетен гражданин на Кюстендил" през 1965 г.

В изложбата са експонирани творби от фонда на ХГ „Владимир Димитров - Майстора" - гр. Кюстендил, Музея на хумора и сатирата - Габрово, както и от частните колекции на Иво Димитров и д-р Румен Манов.