/КРОСС/ Фокусът на кампанията „Да изчистим България заедно" тази година е облагородяването и почистването на различни замърсени зони и водни пространства като реки, езера и язовири.

В нашето Черно море под 150 метра на практика живот няма, но за сметка на това, биоразнообразието от микроорганизми и водорасли създават интересна среда. Това е и причината често пъти да си мислим, че то не е чисто заради ниската видимост, особено през летните месеци.

Нашето мнение е винаги субективно, защото ние не сме учени, които събират и анализират данни с години.

„Като цяло нещата са добре от гледна точка на екологията. Запазило се е, както се казва, във всички документи и директиви добро екологично състояние на всички местообитания. Това, което прави впечатление, е по-малкото черна мида, която е била много разпространена по цялото ни крайбрежие. Но балансът е положителен. Има я популацията на мидата, но това, което е много интересно, е промяната на рибната фауна в рифовете", каза д-р Димитър Беров ИБЕИ-БАН.

Промените в климата са факт, а повишаването на температурите на морската вода променя и нашето море според нашите учени.

„Всички сме разтревожени, защото се наблюдават климатични промени, които са застрашителни и разбира се изучаването на моретата и океаните от изключително значение, защото те влияят непосредствено върху климатичните промени. Разбира се много е важно от гледна точка на туризма, разбира се какво е състоянието на флората и фауната, защото много хора имат поминък като рибарите", обясни председателят на БАН академик Юлиан Ревалски.

„Сравнение с един отминал период през 90-те години, където имаме едно силно обедняване на рибната ни фауна, през последните години може да кажем нещо като положителен ефект - следствие от повишаване на температурите е навлизането на повече средиземноморски видове и повишаване на популациите на топлолюбиви такива", каза д-р Радослава Бекова от Института по океанология в БАН.

„Нашата работна хипотеза е, че повишаването на зимните температури позволяват на тези видове да оцелеят, да се размножат и да се размножат масово. Тези водорасли, които са там - червените и кафявите, са основните екосистеми, които се опазват в Черно море поради това, че са зони с високо разнообразие на био видове. Очевидно е създадена среда, която привлича риби, които намират там добра среда за размножаване и живот там и това е най-ясният индикатор за това, че водата е чиста, че въздействието на човешката дейност е минимално, за да се запазят тези видове и да се развиват и този процес продължава поне 15 години и този район е един оазис за биоразнообразието", казва д-р Димитър Беров.

Данни показват, че Черно море е било най-замърсено в края на 80-те години, като измереният пик на замърсеност е през 1989 г. От тогава до днес данните показват промяна към подобряване.

„Това подобряване не е случайно и е в резултат на строителството на много пречиствателни станции след 2007 г., но същото може да кажем за рибните ни ресурси. Тяхното разумно използване ще ни гарантира да ловим черноморски риби и да се гмуркаме в тези рифове и те да са опазени", заяви д-р Беров.

„Екологичното състояние на Черно море основно се наблюдава по няколко дискриптора или най-общо казано направления. По всички тези наблюдения Институтът по екология разполага с дълга редица от данни за това какво е било морето, какво е и какво може да бъде в бъдеще", обясни д-р Радослава Бекова, Институт по океанология - БАН.

Морето може да се грижи само за са себе си, ако не сме ние хората, за да оказваме пряко въздействие върху екологията на морската среда.

„Най-големият фактор, който угнетява цялата система дали било морска, речна или каквото и да било, това е човека. Човекът е причината за много от негативните ефекти върху природата ни. Всъщност ние като хора с нашето нехайство било то с отпадъци влияем на абсолютно всичко до което се докосваме. Реално ако ние имаме едно по-отговорно отношение към нашата природа и нашето море, ние няма да имаме този негативен ефект върху него. Освен че имаме едно Черно море, то е уникално и не просто в нашите ширини но няма такова в света. Така, че нашето черно море е уникално и ние трябва да му помогнем за да остане такова, каквото го познаваме и обичаме", казва д-р Бекова.

Това, което е важно да се каже, е, че не може да си създаваме лични впечатления за състоянието на Черно море, единствено на базата на личните ни впечатления. Затова на помощ идва науката и нашите учени, които правят своите наблюдения но го правят по един системен начин посредством на т.н. Референтни данни, които дават и реалната информация, какво се случва в Черно море.

бТВ, „Тази събота"