/КРОСС/ Повече от 2/3 от германците искат гранична полиция да връща нелегалните мигранти още от границата. Това сочи проучване на общественото мнение, проведено тази седмица, когато правителството обяви, че връща граничния контрол с Австрия, Чехия и Швейцария. По границата с Полша това отдавна е факт.

Затягането на мерките е отговор на няколко терористични нападения на мигранти това лято. Миграционната тема отново възпали в обществения и политически дебат. С два конкретни резултата - убедителна изборна победа на крайнодясната антиимигрантска партия "Алтернатива за Германия" в Тюрингия и предизборен ход на опозиционния консервативен блок ХДС/ХСС преди парламентарния вот догодина, който подаде ръка на правителството с искане заедно да се справят с миграционния поток към Германия.

"Има само един печеливш от джихадисткия терор - крайната десница. Доказателство за това са изборните резултати в онези държави, които станаха жертва на тероризма. Изключително важно е обаче набиращите скорост леви популисти с националистически уклон също да разберат, че борбата с тероризма не е ограничаване на човешките права и свободи или държавен произвол, а напротив - начин за укрепване на либералната демокрация. За една година сме преброили 22 опита за терористично нападение в Европа и седем успешни джихадистки атаки. Според данните на Европол, в сравнение с предходната 2022 година, става дума за четири пъти повече атентати. Това е бързо и драматично увеличение на терористичната заплаха", категоричен е Петер Нойман, експерт по тероризма в Лондонския кралски колеж.

"Тероризмът се завръща", смята той. Като потвърждение на думите му вчера в Бавария беше задържан 27-годишен сириец за планирано нападение срещу войници на Бундесвера. През май в Манхайм, през август в Солинген, след това осуетен атентат в Мюнхен и сега - в близост до казарма в Хоф. Каква е поуката от тази серия?

"Политически темата е деликатна, но все пак трябва да се каже: През последните 8-9 години две трети от извършителите или задържаните по подозрение за подготовка на ислямистки атентат в Германия са мигранти. Става дума за нелегално преминали границата или за хора, получили вече убежище. Затова е важно службите да концентрират работата си върху тази група. 

Нападението в Солинген беше терористичен атентат. Но това не означава автоматично, че нашият враг са всички мюсюлмани. Защото едва 20% от мюсюлманите в Германия са пристигнали през последните години у нас мигранти. Но начинът, по който се води обществената дискусия е погрешен. Или иначе казано - изобщо не сме започнали правилната дискусия. А тя е за конкретната заплаха, която потенциално представляват мигрантите. И също - каква роля има интернет за радикализирането им, особено на младите."

"Защото жертви на ислямисткия терор са и извършителите", смята Нойман. Средната възраст на новите терористи е 19 години. Наричат ги още "ТикТок терористи".

"Един на пръв поглед безобиден клип е следван от по-радикално ислямистко съдържание и така лека-полека се изгражда един радикален облак, в който потребителят започва да живее. Заливат го с определено съдържание и ако е податлив, много бързо започва да вярва в посланията от екранчето. Следващата стъпка е директна връзка с покана за чат в "Телеграм", където има още по-радикални клипове и още повече пропагандно съдържание. А в безконтролната платформа "Телеграм" се публикуват директни послания на "Ислямска държава". Клипчетата преливат от агресия и насилие. Рано или късно идва директен въпрос: А ти какво правиш за каузата? Често пъти планът за извършване на терористично нападение се ражда именно по този вече утъпкан път."

Германия все още изостава в интеграцията на хората, които имат право на убежище у нас. В такъв случай трябва да удвоим усилията в тази посока. Или да направим така, че да не пристигат толкова много мигранти. Точно това е сърцевината на обществената и политическа дискусия в момента, препоръчва експертът по тероризъм Петер Нойман. Гералд Кнаус, който е известен като "архитект" на споразумението за бежанците между ЕС и Турция от 2016 година, приветства диалога между правителство и опозиция, макар разговорите през последните две седмици да не доведоха до консенсус.

"Разочарованието на германците през последните две години е, че непрекъснато се говори за затягане на мерките и за нови ограничения, но статистиката сочи друго - молбите за убежище са повече в сравнение с 2018 година, загиналите в Средиземно море са повече от тогава, но миналата година отбелязахме спад.

Или с други думи - много се говори, но нищо не се постига. Сега стигнахме до етап, в който се предлага връщане на граничния контрол с Австрия, Швейцария и Чехия, което няма да доведе до нищо. Напротив - това противоречи на европейското право. През последните години имаше не едно и две съдебни решения срещу такива мерки. Освен това не съм сигурен, че практически е възможно връщането на граничните проверки."

За това предупредиха от полицейския синдикат, а причината е претоварване и недостиг на хора. Но това вероятно го знаят както във вътрешното министерство в Берлин, така и в опозиционния ХДС, който сега пък предложи от октомври за три месеца по сухопътните граници да се тества автоматичното връщане на нелегалните мигранти. Защо тогава се предлагат радикални мерки и частично се въвеждат от правителството?

"Защото политиците виждат, че хората искат затягане на контрола. Това е посланието не само на изборите в Източна Германия. Видяхме го и в Нидерландия, и в Италия, и във Франция. А в Германия тройната коалиция дори го е записала в управленската си програма. Там пише, че нерегулярната миграция ще бъде ограничена, но в рамките на европейското право и на Конвенцията за бежанците." 

След провалените разговори с правителството ХДС внесе в Бундестага свой законопроект. Председателят Фридрих Мерц, който много иска да е следващият канцлер на Германия, обясни, че знае как може да се спази европейското право - като се обяви извънредна кризисна ситуация. Това ли е вратичката?

"Две неща са важни в тази връзка. Първо, да обявиш извънредно положение тази година, когато броят на нелегалните мигранти пада, не би издържало пред съда на ЕС. Второ, вече знаем как отсъжда съдът в такива случаи. Такъв прецедент имаше миналата година във Франция. А през 2020 година имаше съдебно решение и срещу Унгария: нуждата от обявяване на извънредно положение трябва да бъде доказана пред съда. Едно единствено терористично нападение, извършено от човек, който според Дъблинското споразумение не е трябвало изобщо да стигне до Германия, не е достатъчно като аргумент за обявяване на извънредно положение. Да не говорим, че германските власти се провалиха и не можаха да върнат този човек в България. 

Към всичко това прибавяме разочарованието на хората и получаваме взривоопасната смес, която доведе до конкретни изборни резултати в полза на популистите. Всъщност, Европа има конкретен пример, как може да се справи - споразумението с Турция намали миграционния натиск към ЕС. В момента Брюксел не може да сключи подобни споразумения, защото европейското право го забранява. Германия всъщност е държавата, която успя да се пребори с по-голямата част от страните членки забраната за сключване на споразумение с трети страни да отпадне. Но миграционният пакт влиза в сила след две години."

Нека поясним - става дума за т.нар. трети страни, които спазват човешките права и правата на бежанците, нали така?

"В никакъв случай не говорим за компромис с тези права. Става въпрос за мигрантите без право на убежище в ЕС, които да изпращаме в трети, но сигурни страни, където да поискат убежище. Но за всяко споразумение трябват двама и Европа трябва да отправи конкретни предложения към бъдещите партньори. Това коства усилия, но те си заслужават, ако наистина искаме да се преборим с нелегалната имиграция, да преодолеем веднъж завинаги политическата криза заради темата миграция, която донесе толкова много гласове на популистите.

Източник: БНР