Ловчанският митрополит Гавриил: Кръстът ни се дава не за да се мъчим, а за да бъде той за нас стълба, по която да се изкачим на небето
Секция: Православие
14 Септември 2024 14:30
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Ловчанският митрополит Гавриил: Кръстът ни се дава не за да се мъчим, а за да бъде той за нас стълба, по която да се изкачим на небето

/КРОСС/ Свети Паисий Светогорец казва, че кръстът ни се дава не за да се мъчим, а за да бъде той за нас стълба, по която да се изкачим на небето. Кръстът за някои служи за спасение, а за други - за грях и за погибел. Това заяви в своята проповед Ловчанският митрополит Гавриил, който заедно с други духовници на днешния празник Въздвижение на Светия кръст Господен отслужи света литургия в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий" в Ловеч. В храма миряните се поклониха пред два кръста, в които има вградени частиците от дървото на кръста, на който е бил разпънат Иисус Христос.

По думите на митрополита, когато човек роптае срещу своя кръст, хули Бога и не търси вината в себе си, тогава за него кръстът е много тежък. „Когато ние се стремим да преобразим своя кръст в Христов, това означава ние със съзнание за нашата греховност, благодарност и славословие да носим кръста. Нищо Господ не ни праща излишно. Той допуска това, което е необходимо, за да ни помогне да се избавим от нашите страсти и грехове. Когато ние съзнаваме това и благодарим на Бога, тогава този кръст се преобразява в кръст Христов", каза владиката.

Той добави, че в живота е много лесно да виним ближния, да му дадем съвет как да носи кръста, но когато на нас ни се случи, е много трудно да осъзнаем действително, че това което ни се е случило, не е случайно. „Трябва да го носим достойно и когато приемаме нашия кръст като заслужен, тогава ни става много по-леко, защото е казано: Игото ми е благо и бремето ми е леко. То е иго и бреме, но то става и благо, и леко. Тогава човек много по-лесно преодолява трудностите с Божията помощ и благословение. Взима си урок от това, което е прегрешил и в бъдеще да не се повтаря", посочи още митрополит Гавриил.

„Господ е казал: „Който иска да върви след мен, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да ме последва". Това означава да носим скърбите, болестите, трудовете, изкушенията и изпитанията с благодарност към Бога и да знаем, че нищо случайно няма на този свят", заяви още в своята проповед Ловчанският митрополит.

От оръдие на тежко наказание кръстът се е превърнал в извор на живот за всички нас

След кръстната смърт на нашия Господ Иисус Христос от оръдие на много тежко и най-жестоко наказание кръстът се е превърнал в извор на живот за всички нас, каза пред миряните в храма свещеноиконом Михаил Ковачев, председател на катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий" в Ловеч. „Чрез кръста Господ ни е отворил вратите на Рая отново, които са били заключени сред грехопадението на първите хора. Възвърнал ни е духовния и физическия живот, защото ни е обещал, че ще последва възкресение на всички хора при Второто пришествие. Има много важно условие, за да можем ние да приемем тази живоносна сила на кръста, а то е ние самите да понесем своя личен кръст", посочи отец Михаил. 

 

Той добави, че за да понесем своя кръст, са необходими три неща. На първо място -  да носим вътрешния си кръст, да се борим със своята немощ, греховни влечения, своите страсти. „Това е много трудно, но с Божията помощ не чак толкова, защото Господ на този, който желае, помага. На второ място - това е да търпим външните несгоди: унижение от хората, обиди, разочарования, неуспехи, болести. Третият вид кръст  е промислителен, за който Господ има специален план - този човек да поеме особен кръст, за да помогне на другите хора. Такива са кръстовете на духовното ръководство", каза още свещеноиконом Михаил Ковачев.