/КРОСС/ Политическата криза ще се задълбочи. Няма да ме учуди да имаме избирателна активност под 2 млн. Това каза социологът Димитър Ганев в предаването „Говори сега" по БНТ.

Политическата криза в България е безпрецедентна, смята той. „Седем парламентарни избори за три години и половина. Няма политическа партия, която да може да устои на този натиск от гледна точка на мобилизация на избори, изразходване на финансов ресурс, на организационен ресурс, непрекъсната смяна на политическата ситуация. Няма партия, която да може да издържи на този натиск без да претърпи определени щети. И тук по терена няма незасегнати", коментира той.

След последните избори в две от формациите се стигна до разцепление, посочи Ганев. „В ДПС - и смяна на ръководството, гарнирано със спорове, юридически включително в БСП. Няма незасегнати по терена, няма партия, която да увеличава само в тези седем избора резултата си, напротив - само го намаляват", посочи социологът.

Друга притеснителна тенденция по думите му е непрекъснатият спад на избирателната активност и абсолютния рекорд от 2,2 млн. гласа. „На изборите през октомври не можем да очакваме нищо по-различно от задълбочаването на тази същата тенденция, до степен, която няма да ме учуди да имаме активност под 2 млн. При активност 2 милиона това означава, че в парламента ще попаднат формации, за които са гласували около 1,8 души, защото все пак ще има дял подадени гласове за партии, които не преминават 4-процентната бариера и не влизат в парламента", каза Димитър Ганев.

Подобна избирателна активност според него би означавала абсолютно нелегитимен парламент. "Ако влезем в хипотезата, че се създаде редовен кабинет след изборите на 27 октомври, той ще стъпва на около половината или малко над половината, което означава, че редовната власт ще стъпи на под 1 милион гласа. Ще бъдат серия от партии, сборът на подалите гласове за тях ще бъде под 1 милион. Математически варианти можем да изброим много, но политическите варианти са ограничени - смятам, че това би могло да бъде конструкция, която да наподобява почти напълно същата конструкция, която имахме преди 10 години. 2014 г. на парламентарните избори се състави кабинет между ГЕРБ и Реформаторския блок с коалиционно споразумение и споразумение за подкрепа с трети и четвърти - тогава Патриотичен фронт и АБВ. Това, което според мен е единственото възможно да се направи, е коалиционно споразумение или някаква форма на сътрудничество между ГЕРБ и ПП-ДБ със споразумение за подкрепа от трети, а може да се наложи и четвърти", коментира той.

БНТ, „Говори сега"