Проф. Христо Матанов: С обявяването на Независимостта на България българските политици показват самочувствие, каквото днешните политици нямат
Секция: БЪЛГАРИЯ
22 Септември 2024 12:45
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Проф. Христо Матанов: С обявяването на Независимостта на България българските политици показват самочувствие, каквото  днешните политици нямат

/КРОСС/ Постепенно Денят на Независимостта започва да прониква в душите на хората. Хубаво е, че това не става насилствено и чрез държавна политика. Това каза историкът проф. Христо Матанов в предаването „Денят започва с Георги Любенов" по БНТ.

С обявяването на Независимостта на България българските политици показват самочувствие, каквото  днешните политици нямат, смята той.

Силата е тази, която прави една страна независима. „България не може да бъде независима колкото Франция и Германия да речем, но тя е член на Европейския и евроатлантически съюзи.

Проф. Матанов смята, че е необходимо време, за да бъдат оценени действията на днешния политически елит.

Историкът проф. Веселин Янчев смята, че разбирането на независимостта като модел на поведение няма нищо общо с модерното разбиране за независимост. „Независимостта е свободата да избираш и да решаваш. В цивилизования и модерен свят, в абсолютно свързания свят не можеш да бъдеш независим, защото зависиш от ресурси, от технологии, от информация това, че избираш своите съюзници и партньори, те прави наистина независим, защото разширява собствените ти възможности за действие и защита на собствените ти интереси или удвояване на собствената ти енергия. Не можеш сам да търсиш прогрес и напредък", коментира той.

Първото поколение политици, което знае какво е да не си свободен, има голяма пристрастност към принципите на свободата, демокрацията и институционално изграждане на държавата. „Постепенно обаче, когато нещо се постигне, започва да се надига една втора вълна - вълната на съмнението. След това идва една трета вълна - на безразличие, апатия и безотговорност, и започват да се търсят бързи, радикални, авторитарни, недемократични решения", обясни историкът.

Този модел може да се проследи от 1889 до 1944 г. и сега за 30 години го повтаряме.

БНТ, „Денят започва с Георги Любенов"