/КРОСС/ В памет на светите мъченици Андрей, Йоан, Петър и Антонин

Тези свети мъченици пострадали по времето, когато Африка била под властта на жестокия княз Ибрахим. При превземането и разрушаването на сицилианския град Сиракуза (Превземането на Сиракуза станало през 868 г., бел.ред.) Ибрахим отвел оттам в Африка Йоан и двете му деца, Петър и Антонин. Той наредил да обучат тези две малолетни момчета на агарянски език и на другите науки. Когато те започнали да порастват, княз Ибрахим така ги обикнал за мъдростта и за добродетелния им живот, че наричал Антонин свой сродник, а на Петър дал звание сакелаций (Главен слуга в господарска къща, бел.ред.).

Те тайно изповядвали християнската вяра, но не могли да скрият това от княза. Като узнал, че вярват в Христа, той силно се разгневил, наредил да ги оковат в железни окови и да ги бият с чепати тояги. Мъчителите дълго нанасяли удари на свети Антонин; след това го покачили на едно магаре и като го привързали със здрави ремъци, мъкнели мъченика из града, като го подлагали на удари и като го обсипвали с поругания от всякакъв вид. Свети Антонин изтърпял всичко това, като благодарял на Бога. А свети Петър го съблекли и дълго го били с тояги по ребрата и по корема.

След това затворили мъчениците в тъмницата. След като изминало известно време, князът заповядал да ги изведат оттам и поставил върху тях тежки дървени дъски, така че ръцете на Антонин и на Петър се отделили от телата им, а бедрата и колената им напълно се счупили; телата на светите мъченици били обагрени от собствената им кръв и всичките им кости се разпаднали. После довели баща им Йоан; князът го хванал с лявата си ръка за шията, а с дясната си ръка забил нож в гръкляна му; така светият мъченик изпуснал духа си над телата на децата си.

Тогава Ибрахим заповядал да накладат голям огън и да изгорят в него телата на страдалците. А със свети Андрей, който бил вече на преклонна възраст, жестокият мъчител постъпил така. Отначало той достатъчно дълго време го измъчвал с глад и жажда, лишил го от дрехи, а след това, като възседнал коня си и като взел копие, връхлетял върху светия мъченик и забил копието в гърдите му. Свети Андрей започнал гръмогласно да въздава хвала на Бога. Жестокият княз втори път връхлетял върху светеца и го пробол между рамената. Губейки кръв, блаженият паднал на земята, след което отсекли главата му с меч.

В памет на света мъченица Ириада

Светата дева Ириада живеела в Александрия. Веднъж, като отишла на извора, за да си налее вода, тя видяла един кораб, който спрял на брега; на този кораб се намирали множество девици, мъже, иереи, дякони и монаси; всички те били оковани във вериги, защото ги водели на мъчение заради изповядване на името на Иисуса Христа.

Внезапно Ириада пламнала от голяма любов към Господа; като се отказала от носенето на вода, тя доброволно се присъединила към Христовите затворници и била окована във вериги заедно с тях. След като корабът пристигнал в египетския град Антинопол, света Ириада преди всички други претърпяла жестоки изтезания и била посечена с меч*, а след нея и всички останали запечатали с кръвта си своето изповядване на вярата си в Иисуса Христа.

* Света Ириада загинала около 308 година. Вторично паметта й се празнува под името Раиса и е на 5 септември.