/КРОСС/ Участници:

Доц. Росен Калпачки, основател и член на УС на Българското дружество по инсулт; Д-р Филип Алексиев, председател на Българското дружество по инсулт, Д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Г. Киркович" в Ст. Загора; Д-р Емилиян Гулев, невролог в УМБАЛ „Св. Анна"; Елица Хадживълчева, председател на фондация „Сърце до сърце за България" и национален координатор напрограмата „Бързи герои 112".

През последните 1-2 години се наблюдава по-голяма чувствителност на обществото към проблемите инсулта и неговите последици. Има и положителни промени в отношението на институциите към подходите за по-ефективна организация на превенцията, диагностиката и съвременното лечение на инсултите, в помощ на специалистите е и една силна и добре работеща пациентска организация. Това обяви на пресконференция днес доц. Росен Калпачки, основател и член на УС на Българското дружество по инсулт.

По думите му промените в клиничната пътека за лечение на инсулт категорично подобряват достъпа на пациентите до лечение и улесняват в значителна степен медиците, ангажирани с този процес.

„За първи път от 17 години има промени не само във финансирането, но и в структурата на клиничната пътека. Позитивен знак е и това, че тромболизи се правят във все повече неврологични отделния на областните болници.

„Вървим в положителна посока, но по много тънък лед". Така описа актуалната картина на борбата с инсулта у нас д-р Филип Алексиев, председател на Българското дружество по инсулт.

Той и колегите му настояха областните болници да станат първични центрове за лечение на пациенти с инсулт, а онази част от пациентите, които имат нужда от високотехнологично ендовускуларно лечение - тромбектомия, да бъдат транспортирани до шестте stroke-центъра, които се предвижда да бъдат изградени в страната.

Тромболизата вече е рутинна процедура и има достатъно специалисти, които са мобилизирани да провеждат това лечение, изтъкна д-р Емилиян Гулев, невролог в УМБАЛ „Св. Анна" . Според него няма място за страх, неувереност от страна на специалистите, когато се говори за този метод, тъй като тя гарантирано помага и е европейски стандарт. Единственото условия е пациентите да бъдат правилно селектирани и да се подобри комуникацията между болниците.

Сред сериозните проблеми невролозите откроиха все още трудната комуникация между спешните центрове и болниците, липсата на медицински специалисти, особено острият дефицит на медицински сестри по места, което създава проблем дори при наличие на добра апаратура.

„За каква тромболиза да говорим например в Гоце Делчев, където има 2 невроложки и 1 медицинска сестра", попита доц. Калпачки.

Той изтъкна, че спешното лечение на инсултите присъства единствено в медицинския стандарт „Спешна медицина", но не и в стандарта „Нервни болести". Дори при навременно транспортиране на пациента с инсулт от „Спешна помощ", една "тъмна" болница, в която трудно може да се събере необходимият екип, бави започването на лечение, а първите 4,5 часа са от огромно значение", подчерта той.

Друго предизвикателство е, че в подготовката си студентите по медицина често нямат възможност да провеждат практическо обучение в университетски бази, където се прилагат модерните методи за лечение на инсулта. Затова и по време на Втория конгрес на БДИ, който ще се проведе от 25 до 27 октомври, акцент ще бъде практическото обучение, комбинирано с дискусиии, каза д-р Филип Алексиев.

България продължава да няма официално приет Национален план за инсулта, въпреки че още през 2021 г. се включи в изпълнението на Европейския план за борба с инсулта, което я задължи да приеме собствен национален документ, стана ясно на пресконференцията. Далече сме и от целите за намаляване на инсултите с 10% до 2030 г., за осигуряване на съвременно лечение на 90% от пациентите, независимо от това къде живеят, за режим на обслужване 24/7, за оптимална логистика за транспортиране и незабавно поемане от специализираните екипи в центровете по инсулт.

При близо 45 000 случая на инсулт годишно в страната ни, 7000 хиляди пациенти умират, а само 3% получават модерно лечение, обобщи доц. Калпачки. Останалите пациенти, засегнати от инсулт, са закъснели в лечението, тъй като поради различни причини не са стигнали навреме до специализирано звено, разполагащо с подготвени специалисти в режим 24/7.

Във всички областни болници трябва да има скенер за пациентите, за които има съмнение, че са получили инсулт, каза д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в Университетската болница за активно лечение „Г. Киркович" в Стара Загора. По думите й, благодарение на дружеството в Стара Загора процесът по осигуряване на комплексно лечение на пациент, пострадал от инсулт, се надгражда.

Само двама от десет души, получили инсулт вземат правилно решение и търсят помощ навреме при инсулт. Все още голяма част от хората не разпознават симптомите, каза Елица Хадживълчева, председател на фондация "Сърце до сърце за България" и национален координатор на програмата "Бързи герои 112". Тя подчерта необходимостта от здравно образование, което да повиши информираността за симптомите и последиците от инсулта.

"Програмата "Бързи герои 112" е насочена към деца на възраст между 6 и 11 години. Те се обучават в разпознаване на симптомите на инсулта и подаване на сигнал за помощ. Досега в тази програма са обучени 32 000 деца, а чрез тях информацията е достигнала до 192 000 възрастни", каза Хадживълчева. Общините, които са се включили, са 52. Целта на програмата е до края на 2025 г. да бъдат обучени 60 000 деца, които да доставят знание до 360 000 възрастни как да разпознават безпогрешно симптомите и да реагират бързо, когато някой получи инсулт. 

Тя представи и случай от русенско училище, където "бързи герои" спасяват живота на учителя си, след като виждат симптомите и съобщават, че има проблем.