/КРОСС/ На 27 септември 2024 г. се навършват четири години от 44-дневната карабахска война. В отговор на редовните арменски провокации и за преустановяването военната окупация на Карабахския район на Азербайджан, азербайджанските въоръжени сили предприемат широкомащабна военна операция, която довежда до решителна победа в рамките на 44 дни. По време на шестседмичния блицкриг азербайджанската армия освобождава над 300 града и села, държани в продължение на 30 години под пагубната окупация на Армения, която бива принудена да подпише акт за капитулация. Така по причина на нарастващите въоръжени провокации по линията на съприкосновение, неуспешните посреднически усилия на Минската група на ОССЕ и отказа на Армения да се съобрази с резолюциите и решенията на международните организации за прекратяване на военната окупация на азербайджански територии, войната между двете държави не закъснява.
Арменско-азербайджанският конфликт, един от най-старите и най-продължителните в постсъветското пространство, дава началото си през 1987 г., когато етническите арменци в района на Карабах в Азербайджан, подкрепяни от Армения, започват да призовават за присъединяването на региона към Армения. Масовите насилствени депортации на местни азербайджанци от земите на техните предци в Армения започват през есента на 1987 г., когато около 300000 етнически азербайджанци биват принудени да напуснат родните си земи в Армения като хиляди от тях загиват или изчезват безследно. След разпадането на Съветския съюз напрежението избухва в широкомащабна война и до 1994 г. Армения окупира Карабах и седем съседни района на Азербайджан, принуждавайки около един милион азербайджанци да напуснат историческата си родина. От 1994 г. до 2020 г. Ереван иска да задържи окупираните територии, като принуди Баку да се примири с фактическата ситуация на място в замяна на мирно споразумение, докато последният последователно се подготвя да си върне изконните територии обратно. След смяната на режима в Армения през 2018 г. надеждите за мирно разрешаване на конфликта са големи, тъй като новият премиер Никол Пашинян нееднократно споменава за „мир, приемлив за всички страни" в първите си дни на поста. Въпреки това последвалата подстрекателска реторика и поведение, по-специално изявлението му „Карабах е Армения и точка" напълно възпрепятства мирния процес и подкопава всички усилия за преговори. Малко след това тогавашният министър на отбраната на Армения Давид Тоноян приканва за „нова война за нови земи".
През юли 2020 г. Армения извършва мащабна военна провокация на границата с Азербайджан. Целта на провокацията е да се въвлекат трети страни в конфликта и да се нанесат щети на стратегическата инфраструктура на Азербайджан. През август 2020 г. Арменците прибягват до поредна военна провокация, като пращат диверсионна група в Азербайджан за извършване на терористични актове. Говорейки на 75-ата сесия на Общото събрание на ООН на 24 септември 2020 г., президентът Илхам Алиев се обръща към международната общност: „Призоваваме ООН и международната общност да възпрат Армения от нова военна агресия. Отговорността за провокациите и ескалацията на напрежението е изцяло на военно-политическото ръководство на Армения".
На 27 септември 2020 г. Азербайджан започва контранастъпление в отговор на поредна широкомащабна военна атака на Армения срещу позиции на азербайджанската армия и цивилни селища. Контранастъпателната операция по-късно ще доведе до 44-дневната Отечествена война. След освобождаването на град Шуша на 8 ноември 2020 г. Армения няма друг избор освен да подпише акт за капитулация на 10 ноември 2020 г.
Отечествената война си спечелва и титлата „война на 21 век" в световната военна наука. В лицето на сложните укрепления, изграждани от арменската армия в труднодостъпен терен в продължение на десетилетия, въоръжените сили на Азербайджан демонстрират висок професионализъм и военни умения с модерни и високоточни оръжия. Освобождението на Родината коства живота на над 3000 азербайджански войници, загинали в 44-дневната Отечествена война, което дава основание 27 септември, първият ден от Отечествената война, да бъде обявен за Ден на паметта в Азербайджан.